До дни ще излезе новата на книга на писателя Марин Георгиев „Камъчета под езика“. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата и се издава по повод 75-годишнината на автора, макар той да я навърши на 9 април 2021 г.
Художественото оформление е на Капка Кънева.
„Камъчета под езика“ е една своеобразна видрица от втората половина на 60-те години та до днес; животът, неукрасен, неразгадаем, видян в упор; изговаряне на мълчаното: камъчетата, които всеки държи под езика, само че сега извадени на показ. Разнородно, а всъщност единно съдържание — защото общото между текстовете, сред които политически коментари, сравнителен анализ на поезия, любими писатели, сондажи в историята, импресии и фрагменти, даже еротични и разголващо интимни, срещите със старостта и смъртта е изразилият ги. Становища, мнения, оценки, някои от които с категоричността и радикалността си могат да се вземат за крайни. Но така е, когато зад думите стои автор, който поема отговорността да ги сподели. Авторът е наясно, че по българските земи така не се пише.
МАРИН ГЕОРГИЕВ е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ 1971 г. През април 1990 г. е назначен за зам.-главен редактор на бившия орган на СБП "Литературен фронт", преименуван в "Литературен форум", по-късно става директор на вестника и издателството, а от 2001 г. е техен собственик. През 1994 г. напуска Съюза на българските писатели и създава Сдружение на българските писатели, а през 1996 г. - "Форум Българо-унгарска взаимност - 2014" със седалища в Будапеща и София. Негови стихове са превеждани в антологии на българската поезия в Русия, САЩ, Унгария и Македония, а отделни публикации има на руски, английски, унгарски, финландски, словашки, гръцки, румънски, албански и др.
Автор е на повече от 20 книги – поезия (,,Село“, 1975, ,,Памет“ 1979, ,,Показалец“ 1986, ,,От първо лице“ 1986, ,,Доживяване – късни стихотворения“ 2011, ,,До тук – събрани стихове“, 2011, „Se Isten, se ördög“, „Napkút Kiadó“, Budapest („Ни Бог, ни дявол“, изд. „Напкут“, Будапеща, 2015, избрани стихове, съставител Дьорд Сонди), проза (,,Праг“ 1981, ,,Показания“ 1990, „Записки на слугата“, 1991, ,,Третият разстрел – роман-разследване“, който е смятан за принос в документалистиката, 1993, ,,Здравей, разбойнико“ 1995, ,,Отворена книга“ 2011, ,,Звезден пратеник – Николай Кънчев и българската поезия“ 2016, ,,Венчан до живот – моята унгарска Европа“, 2017, „Valaki figyel“, („Някой винаги гледа“ – избрана проза и поезия), изд. „Magyar Naplo“, Budapest 2019, превод и съставителство Дьорд Арато), литературна критика (,,Крах на митологията“ 1995, ,,С подскоците на скакалеца“ 2014, 2015, 2019 ), преводи (Лариса Василиева, ,,Зимна дъга“ 1986, Ищван Шинка ,,Поле и мечти“ 2010). За заслуги в популяризирането на унгарската култура получава четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“ (2001), ордена на президента на Унгария (2016), Международната награда почетна сабя „Балинт Балаши“ (2018), а през 2019 г. става първия чуждестранен носител на наградата за поезия на Фондация „Йожеф Уташи“. През 2016 г. получава почетния знак на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” за съществен принос в академичния му живот и издигането на авторитета му.
ОТКЪС ОТ "КАМЪЧЕТА ПОД ЕЗИКА" ТУК
"КАМЪЧЕТА ПОД ЕЗИКА" ТУК
