Починал е литературният критик, историк и есеист Светлозар Игов, съобщи БТА, позовавайки се на семейството му. 

Публикуваме биографията му, написана от Института за литература при Българската академия на науките:

Светлозар Игов е роден в софийското село Радуил на 30.01.1945 г. Завършва гимназия в София (1961) и славянска филология в Софийския университет (1966), специализира в Загреб и Белград (1967–1968). Защитава дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“ (1978). В периода 1967–1969 е асистент в Софийския университет, а от 1978 преподава славянски литератури и сравнително литературознание в Пловдивския университет, където от 1983 е доцент, а от 2010 – професор. Работи в Института за изкуствознание (дн. Институт за изследване на изкуствата) към БАН (1976–1978) и в Института за литература към БАН (1978–2010). Редактор в различни литературни издания, главен редактор на сп. „Език и литература“ (1994–2005).

Светлозар Игов е учен с важен принос към историята на българската литература, на славянските литератури, сравнителното литературознание. В продължение на вече шест десетилетия той е и един от най-активните оперативни критици в България. Откликва с отзив или рецензия на всички по-значими литературни събития. Оценките му се отличават с прецизност, дълбочина и отлично познаване на литературния процес. Той е сред малкото литературоведи, разбрали и отразили значимостта на дебютиращи през 60-те години поети като Николай Кънчев и Драгомир Петров. Емблематичната му „История на българската литература 1878–1944“ е забранена за публикуване през 1981 и издадена едва през 1990, а след това многократно преиздавана в различни варианти. В нея Светлозар Игов предлага нов, модерен поглед към българската литература и нова периодизационна схема на нейния развой.

Aвтор е на над 1000 публикации в периодиката и на 40 книги, отличаващи се с пространна ерудираност и широк тематичен обхват: литературна критика, класически и съвременни български писатели, две книги за Иво Андрич и др. От първите си публикации във в. „Средношколско знаме“ през 1960 до днес Светлозар Игов съчетава литературоведски занимания в огромен диапазон: критика, литературна теория, литературна история, публицистика, общо и сравнително литературознание, теория на превода и мн. др., но без рязка граница между тях. Литературната критика, теория и история се преплитат в текстовете му по оригинален начин. Той споделя: „Този тип критическо есе, който, интерпретирайки конкретна литературна творба, дава и теоретическо, и литературноисторическо познание, е любимият ми жанр и образец на писане за литературата“. В научните си текстове съчетава терминологичната прецизност на академичния език със своеобразен артистичен начин на изразяване, който го прави по-близък до читателя.

Освен с академичната си изследователска и преподавателска дейност Игов е известен и с преводите си, популяризиращи редица сръбски писатели (като Йован Христич, Милош Църнянски, Васко Попа, Иван Лалич и др.), и със съставителството си на различни сборници и антологии. Автор е и на художествени произведения в най-разнообразни жанрове: поезия, фрагменти, афоризми, есета, разкази, пиеси, както и на романите „Елените“ и „Там на Балканите“. Писал е, по собствените му думи, „във всички литературоведски и литературни жанрове“, а освен с жанрова, художествените му творби се отличават и с тематична широта, както и с рефлексивност и културна многопластовост.

Носител на редица награди, сред които националната награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков" (1999), националната литературна награда "Йордан Йовков+ (2010), Вазова награда (2012), наградата "Перото" за цялостен принос (2019), званието Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет (2020) и др. Създател на наградата "Дъбът на Пенчо", присъждана ежегодно (от 2007) за литературни и литературоведски приноси към българската литература.

Негови литературоведски и художествени текстове са преведени на английски, испански, немски, руски, сърбохърватски, унгарски, френски, чешки език.

Председател е на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2019 г.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 336 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.