Починал е литературният критик, историк и есеист Светлозар Игов, съобщи БТА, позовавайки се на семейството му. 

Публикуваме биографията му, написана от Института за литература при Българската академия на науките:

Светлозар Игов е роден в софийското село Радуил на 30.01.1945 г. Завършва гимназия в София (1961) и славянска филология в Софийския университет (1966), специализира в Загреб и Белград (1967–1968). Защитава дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“ (1978). В периода 1967–1969 е асистент в Софийския университет, а от 1978 преподава славянски литератури и сравнително литературознание в Пловдивския университет, където от 1983 е доцент, а от 2010 – професор. Работи в Института за изкуствознание (дн. Институт за изследване на изкуствата) към БАН (1976–1978) и в Института за литература към БАН (1978–2010). Редактор в различни литературни издания, главен редактор на сп. „Език и литература“ (1994–2005).

Светлозар Игов е учен с важен принос към историята на българската литература, на славянските литератури, сравнителното литературознание. В продължение на вече шест десетилетия той е и един от най-активните оперативни критици в България. Откликва с отзив или рецензия на всички по-значими литературни събития. Оценките му се отличават с прецизност, дълбочина и отлично познаване на литературния процес. Той е сред малкото литературоведи, разбрали и отразили значимостта на дебютиращи през 60-те години поети като Николай Кънчев и Драгомир Петров. Емблематичната му „История на българската литература 1878–1944“ е забранена за публикуване през 1981 и издадена едва през 1990, а след това многократно преиздавана в различни варианти. В нея Светлозар Игов предлага нов, модерен поглед към българската литература и нова периодизационна схема на нейния развой.

Aвтор е на над 1000 публикации в периодиката и на 40 книги, отличаващи се с пространна ерудираност и широк тематичен обхват: литературна критика, класически и съвременни български писатели, две книги за Иво Андрич и др. От първите си публикации във в. „Средношколско знаме“ през 1960 до днес Светлозар Игов съчетава литературоведски занимания в огромен диапазон: критика, литературна теория, литературна история, публицистика, общо и сравнително литературознание, теория на превода и мн. др., но без рязка граница между тях. Литературната критика, теория и история се преплитат в текстовете му по оригинален начин. Той споделя: „Този тип критическо есе, който, интерпретирайки конкретна литературна творба, дава и теоретическо, и литературноисторическо познание, е любимият ми жанр и образец на писане за литературата“. В научните си текстове съчетава терминологичната прецизност на академичния език със своеобразен артистичен начин на изразяване, който го прави по-близък до читателя.

Освен с академичната си изследователска и преподавателска дейност Игов е известен и с преводите си, популяризиращи редица сръбски писатели (като Йован Христич, Милош Църнянски, Васко Попа, Иван Лалич и др.), и със съставителството си на различни сборници и антологии. Автор е и на художествени произведения в най-разнообразни жанрове: поезия, фрагменти, афоризми, есета, разкази, пиеси, както и на романите „Елените“ и „Там на Балканите“. Писал е, по собствените му думи, „във всички литературоведски и литературни жанрове“, а освен с жанрова, художествените му творби се отличават и с тематична широта, както и с рефлексивност и културна многопластовост.

Носител на редица награди, сред които националната награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков" (1999), националната литературна награда "Йордан Йовков+ (2010), Вазова награда (2012), наградата "Перото" за цялостен принос (2019), званието Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет (2020) и др. Създател на наградата "Дъбът на Пенчо", присъждана ежегодно (от 2007) за литературни и литературоведски приноси към българската литература.

Негови литературоведски и художествени текстове са преведени на английски, испански, немски, руски, сърбохърватски, унгарски, френски, чешки език.

Председател е на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2019 г.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Всички ние сме потенциални персонажи в роман. Разликата е, че персонажите в романите наистина живеят в пълна степен”.

Жорж Сименон, белгийски писател, роден на 13 февруари преди 122 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.