Починал е литературният критик, историк и есеист Светлозар Игов, съобщи БТА, позовавайки се на семейството му.
Публикуваме биографията му, написана от Института за литература при Българската академия на науките:
Светлозар Игов е роден в софийското село Радуил на 30.01.1945 г. Завършва гимназия в София (1961) и славянска филология в Софийския университет (1966), специализира в Загреб и Белград (1967–1968). Защитава дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“ (1978). В периода 1967–1969 е асистент в Софийския университет, а от 1978 преподава славянски литератури и сравнително литературознание в Пловдивския университет, където от 1983 е доцент, а от 2010 – професор. Работи в Института за изкуствознание (дн. Институт за изследване на изкуствата) към БАН (1976–1978) и в Института за литература към БАН (1978–2010). Редактор в различни литературни издания, главен редактор на сп. „Език и литература“ (1994–2005).
Светлозар Игов е учен с важен принос към историята на българската литература, на славянските литератури, сравнителното литературознание. В продължение на вече шест десетилетия той е и един от най-активните оперативни критици в България. Откликва с отзив или рецензия на всички по-значими литературни събития. Оценките му се отличават с прецизност, дълбочина и отлично познаване на литературния процес. Той е сред малкото литературоведи, разбрали и отразили значимостта на дебютиращи през 60-те години поети като Николай Кънчев и Драгомир Петров. Емблематичната му „История на българската литература 1878–1944“ е забранена за публикуване през 1981 и издадена едва през 1990, а след това многократно преиздавана в различни варианти. В нея Светлозар Игов предлага нов, модерен поглед към българската литература и нова периодизационна схема на нейния развой.
Aвтор е на над 1000 публикации в периодиката и на 40 книги, отличаващи се с пространна ерудираност и широк тематичен обхват: литературна критика, класически и съвременни български писатели, две книги за Иво Андрич и др. От първите си публикации във в. „Средношколско знаме“ през 1960 до днес Светлозар Игов съчетава литературоведски занимания в огромен диапазон: критика, литературна теория, литературна история, публицистика, общо и сравнително литературознание, теория на превода и мн. др., но без рязка граница между тях. Литературната критика, теория и история се преплитат в текстовете му по оригинален начин. Той споделя: „Този тип критическо есе, който, интерпретирайки конкретна литературна творба, дава и теоретическо, и литературноисторическо познание, е любимият ми жанр и образец на писане за литературата“. В научните си текстове съчетава терминологичната прецизност на академичния език със своеобразен артистичен начин на изразяване, който го прави по-близък до читателя.
Освен с академичната си изследователска и преподавателска дейност Игов е известен и с преводите си, популяризиращи редица сръбски писатели (като Йован Христич, Милош Църнянски, Васко Попа, Иван Лалич и др.), и със съставителството си на различни сборници и антологии. Автор е и на художествени произведения в най-разнообразни жанрове: поезия, фрагменти, афоризми, есета, разкази, пиеси, както и на романите „Елените“ и „Там на Балканите“. Писал е, по собствените му думи, „във всички литературоведски и литературни жанрове“, а освен с жанрова, художествените му творби се отличават и с тематична широта, както и с рефлексивност и културна многопластовост.
Носител на редица награди, сред които националната награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков" (1999), националната литературна награда "Йордан Йовков+ (2010), Вазова награда (2012), наградата "Перото" за цялостен принос (2019), званието Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет (2020) и др. Създател на наградата "Дъбът на Пенчо", присъждана ежегодно (от 2007) за литературни и литературоведски приноси към българската литература.
Негови литературоведски и художествени текстове са преведени на английски, испански, немски, руски, сърбохърватски, унгарски, френски, чешки език.
Председател е на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2019 г.
