Дискусия на тема „Предизивикателствата на Ислямска държава пред демократичните процеси в България и Европа“организира издателство „Жанет 45”.  Тя ще се състои на 18 февруари (сряда) от  19:00 ч в Съюз на архитектите (София).

На корицата: стоп кадър от видеофилм за набиране на бойци на ИД, 2014

Поводът е излизането на книгата „Ислямска държава и преначертаването на Близкия изток” от Лорета Наполеони.

В дискусията ще участват Симеон Евстатиев (арабист), Емил Джасим (учител по история), Ариф Абдуллах (директор на Научно-изследователски център към Ислямски институт – София) и Митко Новков (медиен наблюдател)

В най-новата си книга световно признатата експертка по въпросите на тероризма Лорета Наполеони ни отвежда отвъд заглавията на вестниците. Тя ни показва, че макар западните медии да представят „Ислямска държава“ като най-обикновена банда престъпници във временен подем, организацията работи по изграждането на нов модел на държавност. Докато води класическа завоевателна война, за да „изкове“ своята версия на някогашния Халифат от VІІ век в нашето съвремие, ИД използва съвременни технологии, за да набира бойци и средства, като едновременно с това включва местното население във всекидневното управление на новата държава. Въздигнала се от пепелта на поредица провалени джихадистки начинания, ИД демонстрира дълбоко разбиране за същността на близкоизточната политика, използвайки пълноценно тактиката на „войната чрез посредници“ и на „държавата черупка“. Това не е просто поредната терористична мрежа, а внушителен враг, напълно съответстващ на нашата съвременност и на настоящия размирен световен ред. „Да се пренебрегват тези факти е не просто заблуждаващо и повърхностно, а и опасно“, пише Наполеони. „Формулата Познай врага си си остава най-ефективното мото на войната срещу тероризма.“

От зараждането си в края на 90-те години на ХХ век като джихадистки блян на терориста Абу Мусаб ал-Заркауи, „Ислямска държава“ (известна с различни имена като ИДИЛ, ИДИС и „Ал-Каида в Ирак“) се е разраснала до огромно предприятие, преначертаващо националните граници в Близкия изток и властващо на територия по-голяма от Обединеното кралство, което е подчинило съществуването си на злокобнoтo тълкувание на закона на шариата.

Челси Манинг (Брадли Манинг) – бивш американски войник:

„Книгата на Лорета Наполеони е чудесна изходна точка за онези, които се стремят към по-задълбочено разбиране на историята и сложната социална среда, на фона на която възниква Ислямска държава. Наполеони обяснява  как тази разновидност на ислямизма не възниква във вакуум, а – почти неизбежно  и отчасти преднамерено – от условията и обстоятелствата, създадени от намесата  на Запада в Близкия изток през последното столетие.“

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 71 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След гледането на поредната киноодисея на Кристофър Нолан (ревю)

 

„Одисея“ е внимателно премислена и поднесена стилна епопея, реализирана с най-модерните изразни средства на киното.

 

Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства (ревю)

 

Класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, а са създали стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман