Френският писател Мишел Уелбек атакува всекидневника "Le Monde", че застрашил личната му сигурност, съобщи derstandard.at. 

Поводът са серия от статии във вестника, в които, според автора, се разкривала поверителна лична информация, която затруднявала работата на охраняващите го полицаи. Уелбек живее под охрана, откакто публикува романа си „Подчинение”, в който се разказва как след 7 години Франция се управлява от мюсюлмани. Книгата излезе точно преди атентата в редакцията на „Шарли Ебдо”, а критиката я определи като насочена срещу исляма. 

Миналата седмица "Le Monde" приключи поредицата си за най-известния съвременен френски писател. Според Уелбек журналистката, която ги е написала, е на много ниско ниво и не се е съобразила с нито едно от изискванията за сигурността му. Тя например издала в кой супермаркет и по кое време той си купува храна. 

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...