Алжирският писател Камел Дауд (45) е автор на романа „Случаят Мьорсо - едно опровержение” - реплика към „Чужденецът” от Албер Камю. Книгата спечели „Гонкур” за дебютен роман. Тя съдържа и дълбока критика срещу фундаменталистките тенденции в днешните арабски общества - и най-вече срещу ролята на религията. Заради тази критика алжирски салафист му наложи фатва. Дауд е критикуван и от 19 френски интелектуалци, които го обвиниха, че подклажда ислямофобията в Европа.
Дауд упреква Запада в наивност, която според него игнорира факта, че западната и мюсюлманската култура не могат да бъдат помирени, и в същото време свежда миграцията до организационни и икономически проблеми, докато всъщност става дума за нещо съвсем друго: за това, че мигрантите трябва да приемат обществения договор, валиден в модерния свят.
Ето интервюто, което писателят даде за faz.net.
---
Откакто излезе романът ви, станахте говорител на либералния арабски свят.
- Западът е заплашен от моя свят, затова е нормално, че внезапно всички се вслушаха в хора като мен.
В „New York Times“ писахте за зависимостта на „Ислямска държава” и Саудитска Арабия - статията "Saudi Arabia, an ISIS That Has Made It"…
- Според мен „Ислямска държава” и Саудитска Арабия са едно цяло. Радикалният ислям е като кола – трябва му петрол. Мисля, че Западът се държи много лицемерно. От една страна твърди, че трябва да се борим срещу тероризма, от друга - не смее да стигне до корените му.
Как точно бихте описали ролята на Саудитска Арабия?
- Никой не се ражда ислямист. Хората стават ислямисти, защото други ги заразяват с тези идеи. Саудитска Арабия изнася тъкмо тези идеи и ги дава безплатно. Вижте само колко милиони дават за пропаганда - книги, които се раздават, телевизионни канали, които се гледат във всички арабски страни. В Алжир ловим 30 френски и 1 200 религиозни канала. Знаете ли какво въздействие има това върху хората?
Често говорите за изгубена културна битка.
- Естествено. Как мислите, защо фашизмът (а „Ислямска държава” е фашизъм) първо се насочва към културата и унищожава хора на културата, учени и интелектуалци? Ясно е защо: защото накрая остава само пустинята. А какво чува човек в пустинята? Чува Бог. Аз самият навремето бях много религиозен, но мисля, че между другото книгите ме спасиха. Често казвам: Човекът, чел много книги, е толерантен, човекът, чел само една книга, е нетолерантен. Трябва да прочетеш много книги, за да си свободен.
Романът ви е реплика към „Чужденецът” на Камю.
- Мисля, че всеки някога се сблъсква със синдрома на отчуждението. Затова „Чужденецът” се чете по целия свят. Джихадистите ги вълнува нещо различно – те не обичат мъж или жена, животът за тях не е важен.
Какво роля за случващото се играе историята на колониализма?
- Със сигурност голяма. Когато сте родени в моята част на света, нямате илюзии. Виждате, че обещанията не са изпълнени, колонизаторите са заменени с други, а арабските леви нямат никакви идеи, не предлагат визия на новите поколения. Когато нямате шанс за работа, за пари и свободно време, тогава се появява една подарена книга, която обещава бъдеще, рая, всички тези неща, които липсват в живота. Какво правите тогава?
„Ислямска държава” е част от нас. Сами сме си виновни за това, което се случва. И ние сме тези, които могат да направят нещо.
Казват, че критичното ви поведение се дължи на самоомраза.
- Това са пълни глупости. Нямам омраза, обичам страната и народа си. Иначе нямаше да остана да живея в Алжир. Но нещата трябва да се виждат ясно и да се наричат с истинските им имена – това е първата крачка към промяната. Знам, че Западът е бил несправедлив, но заради това трябва ли да жертваме три поколения? Имаме право да живеем нормално.
Казвате, че за едно общество може да се съди по отношението към жените.
- Убеден съм в това. Докато не решим този проблем, няма да можем да продължим. Това е единственото, заради което завиждам на Запада – свободата на жените.
Не харесвате дебатите ни. Във Франция например беше приет закон за отнемане на гражданство на двойните граждани. Какво мислите за това?
- Смешно е, това не решава абсолютно нищо. Който иска да убива, не се интересува от гражданството си. Радикализмът не познава националности, той мисли глобално. И в Алжир се обсъжда подобен закон, но това само втвърдява позициите. Само се влошава положението на християните в Ориента и на мюсюлманите в Европа. Сякаш се подготвя война, голяма война. Всичко, което ни е свързвало, се разделя. Това много ме плаши.
Атаките в Париж бяха опит за такова разделяне?
- Естествено. Франция неслучайно е във фокуса на ислямските терористи. Това е европейската държава с най-голям процент мюсюлманско население, пример, че многообразието е възможно. Ужасно е, но няма избор – трябва да се продължи и да не се допусне те да спечелят. В никакъв случай.