ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Хайнрих Шлиман (1822 - 1890) - пионер-археолог 

Произход: Нойбуков, провинция Мекленбург, Германия, бедно семейство на протестантски свещеник

Образование: не завършва средно образование, самообразова се, научава 14 езика, посещава курс по археология в Сорбоната, книгата му „Итака, Пелопонес и Троя“ е и негова докторска дисертация

Прочут с: организира, финансира и ръководи разкопки на хълма Хисарлък в Турция, където открива останките на Троя, намира тъй нареченото „Съкровище на цар Приам“

-------

Хайнрих Шлиман доказа, че красивите приказки на човечеството не са празни приказки. Той разкопа Троя и разкри, че Омир е по-голям поет, отколкото се смята, показа историята на антична Гърция още по-прекрасна и трагична, очовечи боговете и обожестви хората. Направи всичко по най-погрешен начин – но, защото го направи, обезсмърти себе си.

„Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев“ – така започва „Илиада” на Омир, онази дълга песен, в която Шлиман е влюбен от дете. Той е роден в Германия през 1822 г., когато историите от Древна Гърция още са домашни приказки на Европа.

На 8, в „Световна история за деца”, Шлиман вижда илюстрация на Троя в пламъци. И пише: „Тогава реших, че този град не може да изчезне току-така, че трябва да намеря тези стени и да ги покажа на света”. Наивно детско решение, което определя живота му.

Но пътят до Троя е дълъг. На 14 той напуска училище и става чирак в бакалница. Идва пиян мелничарски чирак, който знае наизуст първите сто стиха от „Илиада” на гръцки, Хайнрих го черпи с ракия и като отплата иска да ги слуша. След третата чаша онзи е така пиян, че не само не може да рецитира, но и не иска ракия. А Шлиман, без да пие, е опиянен от думите на омировата песен, които не разбира.

На 19, Шлиман пука кръвоносен съд, остава без работа и така тръгва по пътя, отреден от съдбата. Попада в Амстердам, където става банков куриер, но бързо израства до секретар и счетоводител в банката. После постъпва в компания, която го праща търговски представител в Санкт Петербург.

В Русия Шлиман върши доста неща, не всички почтени, но и учи, най-вече - езици. И научава 14.

Там забогатява, а през 1850-а е в Калифорния и поема бизнеса със злато на мъртвия си брат. Хайнрих бързо прави оборот над милион долара, но има известни съмнения в точността на везните му и през 1852-а се връща в Русия.

С американски паспорт и много по-богат, той се жени за Екатерина Лишина, с която на хартия са заедно 17 години, макар че рядко се виждат. Шлиман влиза в бизнеса с индиго, а през Кримската война държи руския пазар на селитра, сяра и олово.

Състоянието, което прави, му дава възможността да се хвърли в търсене на бленуваната Троя.

„Държах на парите, защото в тях виждах средство да изпълня единствената си цел”, твърди Шлиман.

Достатъчно богат, той съзнава, че не е достатъчно подготвен и търси знания, включително учи в Сорбоната. Но археологията тогава е като иманярството днес, така че просто няма откъде да научи по-изтънчени методи за разкопки.

През 1866-а, след като се развежда по някакъв закон от американски щат, походът на Шлиман към Троя започва – но откъдето Омир свършва. Той отива първо на Итака, после в Микена и Тиринт. На турското крайбрежие отива в село Бунарбаши, където копае Франк Калверт. Още с пристигането Шлиман, който до болка знае описанието за местоположението на Троя, разбира, че не е това мястото, а Калверт го насочва по на север, към хълма Хисарлък.

Този път обаче Шлиман не копае - изследва терена, прави измервания и все повече се убеждава, че точно на Хисарлък може да е Илион. Той се установява в Атина, издава книгата „Итака, Пелопонес и Троя”, която му носи докторска степен от университета в Рощок и пуска обява с приблизително съдържание „милионер търси съпруга”.

Самотен е, а и иска до себе си доверен местен човек. На обявата пъргаво се отзовава приятелят му - архиепископът на Атина, който го среща със 17-годишната си родственица София Енгастроменос, а 30-годишния Шлиман се жени за гръцката красавица.

Бракът е успешен ход. София също е запалена по античната история и е безценен помощник в организацията на разкопките, за които често се наемат над 100 работници. Те имат две деца - Андромаха и Агамемнон. Имената звучат гръмко, но такъв е и Шлиман – всичко върши с гръм и трясък.

През 1871-а той започва разкопки на Хисарлък. Хълмът е близо до морския бряг, на запад и север се спуска към две реки - омировите Скамадрос и Симоес. Шлиман прави изкоп по средата на могилата, смята, че останките на Троя са дълбоко в земята и, като не умее да се ориентира от намерените артефакти, прегазва част от днешните археологически нива 7а и 6, които вероятно са останките на Троя.

От южна страна Шлиман слиза до сегашното ниво 2, където има останки от дебели стени, високи 6 метра, и обгоряла керамика. Веднага обявява, че Троя е намерена, че не е измислица на Омир, че митът е действителност. Макар всъщност грешка, откритието е триумф.

Недалече от големите стени, Шлиман намира останки от сграда и решава, че това е дворецът на цар Приам. През май 1873 близо до тези, пак погрешно идентифицирани останки, проблясва злато. Той отпраща работниците и копае с нож под зида. Отваря се дупка с несметно съкровище, София го увива в шала и го пренася до бараката.

Това е поредна легенда – тогава София е в Атина заради смъртта на баща си. Но е истинско съкровището от изящни медни, сребърни и златни предмети, повечето – накити. Шлиман ги нарича „съкровището на Приам” и „Накитите на Елена”. Изнася ги нелегално от Турция и снимката на София, накичена като антична царица, обикаля света. Турските власти са недоволни и му разрешават пак да копае само след като им предава част от съкровището. Другата част дарява на Берлинския музей, през Втората световна война я крадат руснаците и с гордост я излагат в Пушкинския музей.

След големият успех с Троя – защото съмненията идват по-късно - Хайнрих Шлиман не спира. Той изследва Микена, където намира погребалната маска на Агамемнон, връща се на Итака да търси двореца на Одисей, прави разкопки в Тиринт, още три пъти копае на Хисарлък, издава няколко книги.

В края на 1890-а е в Германия да оперира възпаление на средното ухо. Всичко уж е успешно, но раната се инфектира. Неизлекуван, той отива в Лайпциг, Берлин и Париж, а после в Италия, за да види Помпей. Планира да се върне в Атина за Коледа, но колабира в хотела в Неапол и след два дни умира.

Погребан е в Атина – столицата на древния свят от детската му мечта. Тази мечта създаде живота на Хайнрих Шлиман – и защото той неистово вярваше в нея, тя самата чрез него оживя.

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„Иска ми се и аз да мога да се държа като глупак, без да ме е грижа за последствията.”

Леонардо ди Каприо, американски актьор, роден на 11 ноември преди 50 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...

За личното и отвъд него

 

„Нож“ на Салман Рушди всъщност представя образа на новото поколение терористи, които са готови на всичко и не познават чувството на съжаление...