Хайнрих Шлиман остава в паметта на човечеството като фантазьор - и като непризнат гений. Фантазьор защото с Омировата "Илиада" в ръка пътува през Турция и търси древна Троя. Гений, защото в края на ХІХ век разработва изследователски методи, приложими и до днес. Дълго време германците не оценяват неговото дело. Навремето големият му берлински конкурент и корифей в археологията Ернст Курциус изобщо не го взема на сериозно. За разлика от англичаните, които направо въздигат Хайнрих Шлиман на пиедестал като откривател на Троя.
С "Илиадата" в ръка към Троя
Векове наред учените търсят Троя, но никой не успява да открие града, описан в Омировата "Илиада". Едва през 1871 година 49-годишният тогава Хайнрих Шлиман се натъква на останките на древния град Троя в местността Хисарлък в Мала Азия. Но Шлиман не е единственият, който вярва че именно тук е бил градът, описан от Омир.
Още преди него британецът Франк Калвърт прави археологични разкопки в Хисарлък. Двамата се запознават случайно. Калвърт дори е собственик на земята около Хисарлък, ала няма достатъчно пари, за да продължи разкопките си. Дългата история на града, която започва 3 000 години преди Христа и стига до късното Средновековие, усложнява точното датиране на находките. Франк Калвърт убеждава Шлиман да продължи разкопките, прекъснати от него. И през 1872 година германският археолог е сигурен, че дебелите стени, които постепенно се разкриват пред очите му, са били част от укрепленията на Троя.
Бизнесмен, златотърсач и археолог
Хайнрих Шлиман се опиянява от Античността. За осмия си рожден ден получава "Илиада" от Омир, разглежда първо рисунките и веднага решава да се посвети на откриването на древния град Троя. Първоначално обаче животът му тръгва в съвършено друга посока. Хайнрих е роден на 6 януари 1822 година в Нойбуко, в семейство на протестантски свещеник с осем братя и сестри. Като юноша няма пари да продължи образованието си и започва да се обучава за търговец. Заминава за Амстердам, където работи като куриер в търговска фирма. Чуждите езици му се удават удивително лесно. Само за една година научава нидерландски, испански, италиански и португалски, по-късно започва и с руски. Младият Шлиман умело използва езиковите си познания.
В един момент се преселва в Русия и върти търговия с оръжейни стоки. Бързо забогатява и заминава за Париж, за да следва. Учи старогръцки и латински. През 1868 година пътува до Итака, където подхваща археологически разкопки, за да намери двореца на Одисей. От Итака продължава изследователското си пътуване до Мраморно море с Омировата "Илиада" в ръка. Тя става негов пътеводител в търсенето на древната Троя. Първоначално Шлиман се натъква на антични съдове, които не пасват на описанията на Омир. По-късно обаче открива руините на западнал град. Една от най-значимите му находки е така нареченото "Златно съкровище на Приам", за което вярва, че наистина е принадлежало на митичния цар. Шлиман контрабандно изнася златните съдове от страната и ги подарява на Германия. В разгара на Втората световна война златното съкровище попада в Русия и дълги години се смята за изчезнало. Днес се съхранява в Пушкинския музей в Москва.
Заблудите на Хайнрих Шлиман
За съжаление Хайнрих Шлиман се заблуждава. Откритото от него златно съкровище не е на Приам. То принадлежи към една непозната висока култура, по-стара с 1 250 години от културата на древна Троя. От 1874 до 1876 година Шлиман прави разкопки и в Микена. И тук отново амбициите му го подвеждат. Открива невероятна златна маска и решава, че тя трябва да принадлежи на микенския пълководец Агамемнон – предположение, което се оказва невярно. Светът обаче му прощава заблудите. И до днес Хайнрих Шлиман минава за един от най-значимите археолози в историята и е уважаван по цял свят.
