„Първата и най-лошата от всички измами е самоизмамата.“
„Хуморът ни откъсва от дребното, от всекидневното, позволява ни, като се надсмиваме над себе си, да се взрем по-дълбоко в себе си.“
„Ако животните имаха разум, те също биха вършили глупости като хората.“
„Даже и най-скъпият часовник има само 60 минути в час.“
„Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.“
„Никой не е по-силен от слабостите си.“
„Обичай ближния си, но остави жена му на мира…“
„Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.“
„Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.“
„Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.“
„Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.“
„За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино — попа.“
„Щом пълзиш като червей, не се сърди, че са те настъпили.”
„Идеите са като брадите — мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.“
„Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“
„Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.“
„Където има брак без любов — там има и любов без брак.“
„Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“
„Не гребенът реши главата, а времето.“
„Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“
„Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“
„Покаянието на лицемера е също така лицемерие.“
„Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.“
„Прекалено дългата почивка е ръждясване.“
„Човек, който обича да преяжда, копае своя гроб със зъбите си.“
ЧУДОМИР (Димитър Чорбаджийски) – писател, краевед и художник, роден на 25 март 1890 г. Започва да публикува през 1907 г. Негови карикатури и римувани злободневки излизат във вестник „Балканска трибуна“, а по-късно и първите му фейлетони, разкази и епиграми в списанията „Барабан“, „Остен“, „Жило“, „Червен смях“, както и от вестниците „Слово“, „Зора“, „Искра“ (Казанлък) и др. Става особено популярен с хумористичните си разкази, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания - „Не съм от тях” (1935), „Нашенци” (1936), „Аламинут” (1938), „Кой както я нареди” (1940), „Консул на Голо бърдо” (1947) и др. През 1969 г. е издадена сбирката от афоризми и миниатюри „Пестете ни времето!“. Негови разкази са преведени на румънски, руски, словашки, сръбски, чешки и други езици. Слага край на живота си на 26 декември 1967 г., като се хвърля от балкон на правителствената болница в София, където го лекуват безуспешно от рак и пневмония.
