„С песента съм сроден отдавна“

Необходимо е да осъзнаваме, че няма изкуство, което стои вън от обществения живот, вън от активността на света, която се обуславя от политическото мислене и действие.“

„Творческият момент идва винаги неочаквано. Никога не сме готови за него.“

„Произведенията всъщност се зараждат дълбоко в нас.“

„Поетичното слово е катализаторът, който тласка нещата, когато поетичното слово проникне в пулса.“

„Чакам стиха сам да отекне в мен и песента сама да се роди.“

ЗА НЕГО

..."Навремето Шостакович го нарече "свой приятел". Това не беше любезна реплика, а признание. Той, класикът, беше приятел на големите. И стоеше сред тях естествено не само като човек, но и като колега. Няма да забравя колко активно се бореше за новото в музиката. Не на друг, а на него дължим такива интересни творци като Лазар Николов, Константин Илиев, Васил Казанджиев и редица други, които в някои моменти бяха пионери. Той беше духовният им баща. Когато, излъгани от ждановската "естетика", ругаехме Шьонберг, Брукнер, Стравински, Пендерецки, Шостакович, Бритън, Яначек и дори Малер, неговото чувство за съвременност не се продаде. Беше премного културен и храбър, за да се подчини на официалния натиск дори когато говореше и пишеше официално. Обвиняваха го, че разцепва Съюза, че води младите по лош път, че се откъсва от националното, но това не му пречеше да върши полезното си реформаторско дело. Днес се вижда ясно, че избраният от него път се оказа по-верен от пътя на мнозина, които тъпчеха на едно място и се опитваха да крият безсилието си зад удобни политически лозунги. В този смисъл Любомир Пипков е един пример. И нравствен, и творчески. Едно начало, което не бива да се забравя. Без неговото чувство за духовно и професионално авангардно мислене нашата музика щеше да закъснее непростимо много. Той пръв разбра, че наследеното от 30-те години не е достатъчно, за да ни изравни със света. В наши дни това е априорна истина, но в годините, за които говоря, същата тази истина се преследваше като реакционна. Тя имаше не само своите открити врагове, но и своите езуити, които го измъчваха по време на съюзните "клади". Може би болестта му тръгна оттогава. Сега нещата са ясни и всичко е забравено. Забравен е и той. Не е много справедливо, но е удобно..." ...

Стефан Продев, 1974 г.

ЛЮБОМИР ПИПКОВ -  български композитор, роден на 6 септември 1904 г. Прави първите си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в Музикалното училище в София в класа по пиано при професор Хенрих Визнер и Иван Торчанов.  Заминава за Париж през 1926 г., където учи в École normale de musique: композиция при Пол Дюка, пиано при Ивон Лефебюр. Слуша лекциите по история на музиката на Надя Буланже. През тези години написва „Клавирно трио“, „Соната за цигулка и пиано“, песните „Воденичар“, „Любовта на хамалина“, баладата „Конници“ (1929) и „Първи квартет„“ (1928). Завършва образованието си с отличие и награда. В периода 1932 – 1937 г. пише операта „Янините девет братя“ – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от османското владичество, в която с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ. През 1934 г. написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на Никола Фурнаджиев, която пресъздава събитията от Септемврийското въстание. През 1940 г. се появява и неговата „Първа симфония -Героична“, посветена на героите от Гражданската война в Испания. Следва операта „Момчил“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение. След  9 септември 1944 г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни „Шумете дебри и балкани“, „Химн на 9-ти септември“ и „Химн на българските въстаници“. Пише и големи композиции: „Героична увертюра“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Втора симфония“, „Симфоничен концерт за виолончело и оркестър“ (1957), „Оратория за нашето време“ (написана през 1959 г. върху Шест писма на поета Владимир Башев), операта „Антигона 43“, „Трета симфония“, „Концерт за кларинет и оркестър“ и „Четвърта симфония“, Втори и Трети струнен квартет, инструменталните си концерти и много други. Умира на 9 май 1974 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята