ЛЮБОМИР КУТИН, lykutin.blogspot.com

Събитието

Дебатът за култура във Варна на 20 октомври беше по идея на Александър Николов, възприета от участниците в политическата надпревара. Поздравления за инвестираното време по темата! 

След финала, макар и пред по-малобройна аудитория, беше излъчен филма "Contradictio in adjecto" / "Противоречие между определението и определяемото" (2010) на режисьора и организатор на дебата Александър Николов. Филмът представя моментна снимка на сектора във Варна преди петнадесетина години. Време - нито малко, нито много. Ако филмът беше пуснат в началото на срещата, сигурно диалогът щеше да е още по-фокусиран, но и така беше добре. 

Ситуацията

Има една важна разлика между преди и сега: Фонд Култура - независимо, че e принуден да функционира в условията на законов вакуум. Има и още нещо. В развитите страни политиците са "на една ръка разстояние" от подобни фондове. В нашия случай не е така. Не спират опитите Фондът да се употребява като инструмент за пазаруване на медиен комфорт в полза на овластените фактори. И това не беше убягнало от погледа на участниците в дебата.

"Мъртвото" време без бюджет беше друг основен фокус на дискусията - христоматиен пример за административна немощ, в полза на непрозрачно "ръчно" управление. "Вода гази, жаден ходи". При наличието на толкова законови инструменти за гарантиране на предвидимост на финансовото управление, е абсурдно всички да са втренчени в приемането на лелеяния бюджет. Изплува написаното от Гогол, Чехов, Кафка, Бекет, Оруел... в очакване на инструкции "отгоре" в незнаен ден, незнаен час. Манталитет, който подсказва куп невидими за избирателя зависимости.

Анализът показва, че половината от предвидените средства се отпускат всяка година за едни и същи проекти на едни и същи бенефициенти - пример за излишно административно разточителство или непрозрачни уговорки. И в двата случая подобен развой накърнява порядъка и демотивира участниците.  

Добър знак е, че участниците в дебата бяха загрижени за съдбата на децата, заобиколени от нарастваща агресия, насилие и зависимости. Даваха препоръки за локации, читалища, за висшето образование по изкуства и хуманитарни науки. Дългогодишна драма на града е и липсата на широкопрофилен държавен университет, по подобие на Пловдив, Шумен, Велико Търново, Благоевград. Богатите местни дадености не отглеждат образовани тук художници, музиканти, писатели, философи, психолози, социолози, културолози. Да го кажем направо - изкуството ангажира все по-малко хора, заради депресиращата перспектива на професиите, свързани с него. Липсата на възможност за обучение на място допълнително демотивира. Неслучайно се отправят завистливи погледи към Бургас, където от няколко години се обучават студенти по визуални, музикални и танцови изкуства.

Културната инфраструктура също беше във фокуса на вниманието - нова библиотека, зали за сценични изкуства, покривна конструкция на летния театър... Извън полезрението остана окаяното състояние на фондохранилища, складове и експозиции в музеи, галерии, библиотека. Влагата от морето в неклиматизираните пространства всекидневно уврежда картини, книги, костюми, декори, музейни ценности. Да не говорим как сценични работници, фондовици, библиотекари продължават да упражняват професиите си, както в зората на съвременния театър, опера, библиотечно и музейно дело...

Туризмът е естествен съюзник на културата, но за съжаление все още не е припознат като такъв. Нишката се къса някъде между дежурното административно безхаберие и отсъствие на добри практики, насърчаващи туроператорите да популяризират по-активно местните дадености.  

Идеите  

Макар и да изглежда утопично, надеждата култура да бъде територия на консенсус порасна. Какво би могло да се случи в следващия избран общински съвет и кмет?

• Да се спре намаляващия дял на средствата за култура в общинския бюджет, като се установи на не по-малко от 4% от местните приходи. Сега е едва 1,7%. За съжаление никой досега не обясни това. Вярно е, че сме принудени да отглеждаме култура и изкуства в условията на силно централистичен модел, но макар и с малко, при наличие на политическа воля, подобно увеличение на местните разходи ще бъде усетено.
• Да се реформира Фонд Култура с аргументирани приоритети, индикатори, дефиниции, системно наблюдение, дигитализация и оценка на въздействието, включително и с изпълнение на тригодишни програми. Тогава акцентът ще се пренесе в посока мониторинг на извършените дейности;
• Да се преформулират програмите на Фонда. Това се отнася с особена сила за фестивалите, които придобиват епидемични размери, заради по-високия допустим праг на финансиране. Така Варна вече подпомага с публични средства над 60 фестивала. Бедно съдържание с припокриващи се дейности, отсъствие на качествена селекция, проблематични ефекти;
• Одобрените проекти да се финансират с не по-малко от 80% от заявените средства;
• Споменатият мониторинг е добре да обхване всички дейности в сферата на местната култура. Към момента ние сме в неведение какво се случва в града, по какви програми се управляват местните, регионални и държавни културни институти, какъв е приносът на читалищата... Добре е всичко това да излезе на светло;
• Съществуващата еуфория в проектното финансиране не само на местно, но и национално ниво, прелива в свръхпроизводство на бедно съдържание, където безапелационно властва халтурата. Част от решенията са в оценката на създаденото от независими експерти. Добре е да се насърчава и художествената критика, като стандарт за качество във функционирането на местните медии; 
• Нека да сме реалисти. При сегашната ситуация, без съдействието на централната власт, е немислимо да се изгради каквато и да културна инфраструктура, но това не означава, че не трябва да се опитва; 

При активно поведение на замесените, подобни и други теми могат да се оформят като неприкосновена територия на консенсус. Дали това ще се случи, бъдещето ще покаже, но на 20 октомври във Варна беше демонстриран един добър и поучителен пример. Дано да е заразен!