Акварелните пейзажи на Димитър Чорбаджийски - Чудомир ще бъдат изложенив в запазната зала на художествената галерия в Стара Загора от 22 октомври. Колекцията е от фонда на Литературно-художествен музей „Чудомир“ в Казанлък.
На фона на изключителната популярност на „Нашенци“, с които три поколения българи свързват представата си за творчеството на Чудомир, пейзажите му остават малко познати. Те са както неотменна част от изкуството му между 1920 г. и 1964 г., така и същински израз на усещането му за връзката между съзерцанието на природата и ефирността на акварела.
Изложбата включва 40 произведения от всички творчески периоди на Димитър Чорбаджийски. Сред тях са любимите му сюжети от с. Турия и р. Тунджа, от околностите на Казанлък и Стара планина, от Париж, Венеция, Охрид и Цариград, от Трявна и Белоградчик, от пролетта, лятото и есента...
Символичното откриване на изложбата (заради епидемичните изисквания) ще бъде на 22 октомври от 17 ч. с ограничен кръг публика. Картините ще бъдат изложени до 10 ноември.
ЧУДОМИР (Димитър Чорбаджийски) е писател, краевед и художник, роден на 25 март 1890 г. Започва да публикува през 1907 г. Негови карикатури и римувани злободневки излизат във вестник „Балканска трибуна“, а по-късно и първите му фейлетони, разкази и епиграми в списанията „Барабан“, „Остен“, „Жило“, „Червен смях“, както и от вестниците „Слово“, „Зора“, „Искра“ (Казанлък) и др. Става особено популярен с хумористичните си разкази, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания - „Не съм от тях” (1935), „Нашенци” (1936), „Аламинут” (1938), „Кой както я нареди” (1940), „Консул на Голо бърдо” (1947) и др. През 1969 г. е издадена сбирката от афоризми и миниатюри „Пестете ни времето!“. Негови разкази са преведени на румънски, руски, словашки, сръбски, чешки и други езици. Слага край на живота си на 26 декември 1967 г., като се хвърля от балкон на правителствената болница в София, където го лекуват безуспешно от рак и пневмония.
