Акварелните пейзажи на Димитър Чорбаджийски - Чудомир  ще бъдат изложенив в запазната зала на художествената галерия в Стара Загора от 22 октомври. Колекцията е от фонда на Литературно-художествен музей „Чудомир“ в Казанлък.

На фона на изключителната популярност на „Нашенци“, с които три поколения българи свързват представата си за творчеството на Чудомир, пейзажите му остават малко познати. Те са както неотменна част от изкуството му между 1920 г. и 1964 г., така и същински израз на усещането му за връзката между съзерцанието на природата и ефирността на акварела.

Изложбата включва 40 произведения от всички творчески периоди на Димитър Чорбаджийски. Сред тях са любимите му сюжети от с. Турия и р. Тунджа, от околностите на Казанлък и Стара планина, от Париж, Венеция, Охрид и Цариград, от Трявна и Белоградчик, от пролетта, лятото и есента...

Символичното откриване на изложбата (заради епидемичните изисквания) ще бъде на 22 октомври от 17 ч. с ограничен кръг публика. Картините ще бъдат изложени до 10 ноември.

 

ЧУДОМИР (Димитър Чорбаджийски) е писател, краевед и художник, роден на 25 март 1890 г. Започва да публикува през 1907 г. Негови карикатури и римувани злободневки излизат във вестник „Балканска трибуна“, а по-късно и първите му фейлетони, разкази и епиграми в списанията „Барабан“, „Остен“, „Жило“, „Червен смях“, както и от вестниците „Слово“, „Зора“, „Искра“ (Казанлък) и др. Става особено популярен с хумористичните си разкази, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания -    „Не съм от тях” (1935), „Нашенци” (1936),     „Аламинут” (1938), „Кой както я нареди” (1940), „Консул на Голо бърдо” (1947) и др. През 1969 г. е издадена сбирката от афоризми и миниатюри „Пестете ни времето!“. Негови разкази са преведени на румънски, руски, словашки, сръбски, чешки и други езици. Слага край на живота си на 26 декември 1967 г., като се хвърля от балкон на правителствената болница в София, където го лекуват безуспешно от рак и пневмония.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята