Акварелните пейзажи на Димитър Чорбаджийски - Чудомир  ще бъдат изложенив в запазната зала на художествената галерия в Стара Загора от 22 октомври. Колекцията е от фонда на Литературно-художествен музей „Чудомир“ в Казанлък.

На фона на изключителната популярност на „Нашенци“, с които три поколения българи свързват представата си за творчеството на Чудомир, пейзажите му остават малко познати. Те са както неотменна част от изкуството му между 1920 г. и 1964 г., така и същински израз на усещането му за връзката между съзерцанието на природата и ефирността на акварела.

Изложбата включва 40 произведения от всички творчески периоди на Димитър Чорбаджийски. Сред тях са любимите му сюжети от с. Турия и р. Тунджа, от околностите на Казанлък и Стара планина, от Париж, Венеция, Охрид и Цариград, от Трявна и Белоградчик, от пролетта, лятото и есента...

Символичното откриване на изложбата (заради епидемичните изисквания) ще бъде на 22 октомври от 17 ч. с ограничен кръг публика. Картините ще бъдат изложени до 10 ноември.

 

ЧУДОМИР (Димитър Чорбаджийски) е писател, краевед и художник, роден на 25 март 1890 г. Започва да публикува през 1907 г. Негови карикатури и римувани злободневки излизат във вестник „Балканска трибуна“, а по-късно и първите му фейлетони, разкази и епиграми в списанията „Барабан“, „Остен“, „Жило“, „Червен смях“, както и от вестниците „Слово“, „Зора“, „Искра“ (Казанлък) и др. Става особено популярен с хумористичните си разкази, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания -    „Не съм от тях” (1935), „Нашенци” (1936),     „Аламинут” (1938), „Кой както я нареди” (1940), „Консул на Голо бърдо” (1947) и др. През 1969 г. е издадена сбирката от афоризми и миниатюри „Пестете ни времето!“. Негови разкази са преведени на румънски, руски, словашки, сръбски, чешки и други езици. Слага край на живота си на 26 декември 1967 г., като се хвърля от балкон на правителствената болница в София, където го лекуват безуспешно от рак и пневмония.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Ако приемем, че вечност не означава безкрайна продължителност от време, а безвремие, тогава вечният живот принадлежи на тези, които живеят в настоящето.“

Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ, роден на 26 април преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.