Внезапно е починал композиторът и диригент Драгомир Йосифов, съобщиха националните медии. Той беше само на 58 години. Преди по-малко от седмица Йосифов завърши запис с оркестъра на БНР на Петата симфония на Васил Казанджиев, чиято 90-годишнина бе отбелязана преди месец, уточняват от "Сега" .

През последните 7 години маестро Драгомир Йосифов беше диригент на Хора на Опера Пловдив.

Колективът на културната институция е изказал искрени съболезнования на семейството му! "Нека духът му намери покой на светло място сред своите музикални вдъхновители! Ще пазим спомена за неговата ерудиция, изтънчен вкус и безрезервна отдаденост към значимото изкуство! Дълбок поклон пред паметта му!"

Голям концерт под диригентството на Драгомир Йосифов беше насрочен за утре – 1 ноември, Деня на народните будители.

Ето последната покана за концерт, която големият музикант изпрати чрез социалната мрежа буквално преди ден до обичащите класическата музика:

"Уважаеми граждани – именно граждани! – на Пловдив! Позволявам си да се обърна пряко към вас: Интелигенцийо, театрали, писатели, художници… хм, музиканти – елате на концерта, с който Пловдивската опера ще почете и ще припомни за двама големи български композитори – Константин Илиев и Васил Казанджиев. Първият навършва 100 години в райските селения, където звучи прекрасната и тайнствена музика, отказана ни тук. Вторият – негов ученик, негово музикално дете, скоро стана 90 – нека има дни пред себе си. Йосиф Бродски има стихотворение, казва се "Конец прекрасной эпохи“ (Свършекът на прекрасната епоха). Това поне да отпразнуваме, дами и господа. Връщам се от репетиция на Седемте Багатели за кларинет и виолончело на К. Илиев, неговото най-нежно и криптирано завещание/сбогуване със света и най-вярна пътечка нагоре. Такава радост е да слушаш и помагаш на музиканти като Анет Артинян и Сесилия Алкалде, като Дамяна Димитрова и Димитър Наков, да свириш с Кирил Пенчев, Кармен Телфеян, Йордан Вичев! Грамотни, млади, възхитителни артисти.

… да свириш, може би за последен път на сцена сам. Последната пиеса на К. Илиев – Solo per Clavistella.

В тази музика се виждат, трептят цветовете на ДиКиро, ГеоргиБожиловите странни архитектури, яростта на Енчо Пиронков, благородството на Златю Бояджиев. Но в звуци!

Не зная, може би прекалявам.

А може би – недостатъчно."

 

ДРАГОМИР ЙОСИФОВ е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов. Работил е също с Тео Льовенди, Тон де Леув (по време на международни ателиета) и Анатол Виеру (специализация 1995-1996). Участва и в композиционния семинар в Райнсберг, Германия, където работи с Паул-Хайнц Дитрих и Фридрих Голдман. От 1993 г. дирижира хор "Проф. Васил Арнаудов" – Русе. През 1996-а основава в Русе Младежки фестивален оркестър, с който участва в МФ "Мартенски музикални дни". Драгомир Йосифов е член на българската секция на ISCM, многократно участва като композитор и изпълнител във фестивала "Музика нова – София". Негова музика е звучала в САЩ, Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Швейцария, Румъния, Полша и Украйна.

През периода 2003-2006 г. е редовен докторант към Института по изкуствознание при БАН. След защита на дисертация е назначен за научен сътрудник в същия институт. 

През 2012-а след конкурс е назначен за диригент на Смесения хор на БНР, а в края на същата година поема поста главен диригент на хора.

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...