САБИТЕ ЙОЛЦЕ, DW
Влюбен в античността
Хайнрих Шлиман не произхожда от богато семейство. Точно обратното: безпаричието го принуждава да прекъсне гимназията и да започне да учи търговия. Благодарение на уменията си и на таланта за усвояване на чужди езици той бързо прави кариера. Заминава за Русия, където доставя на царската армия материали за муниции. Бързо трупа богатство и така може да си позволи да се посвети на голямата си страст.
Любов и война
През 1869 година Шлиман се жени в Гърция за 17-годишната София. На тази снимка тя носи голямата златна диадема от т.нар. "Съкровище на Приам", което Шлиман открива четири години по-късно при разкопките на Троя. Той отнася съкровището в Германия, но след края на Втората световна война то е пренесено в Русия. От 1992 година съкровището е изложено в Пушкинския музей в Москва.
Истина или измислица?
Троя вълнува и вдъхновява от хилядолетия. В своето произведение "Илиада" древногръцкият поет Омир увековечава Троянската война и обсадата на града от гърците. Те успяват да го превземат, използвайки хитрина: изработват огромен дървен кон, в който скриват войници. Така врагът успява да проникне зад защитните стени на обсадения град.
Омир като пътеводител
Шлиман се ориентира именно по Омировата "Илиада". И не след дълго успява: в местността Хисарлък в днешна Северозападна Турция той се натъква на останки от стени. Първоначално не може да определи с точност находката. Но през 1872 година Шлиман и неговият асистент Вилхелм Дьорпфелд вече са убедени, че дебелите стени, които са открили, са част от укрепленията на древна Троя.
"Съкровището на Приам"
За Хайнрих Шлиман тази находка е сбъдната мечта: на 31 май 1873 година той се натъква на голямо количество златни предмети, скрити под глинени съдове. Германският археолог е убеден, че е открил двореца на цар Приам. Част от съкровището са и тези златни накити, за които по-късно се установява, че са много по-стари от Троя.
С "Илиада" към древна Микена
Шлиман обаче не се задоволява само с Троя: той е решен да открие и други древни места, описани в Омировата "Илиада". Така през 1874, когато е на 52 години, Хайнрих Шлиман заминава за гръцката Микена, където предполага, че се намира гробът на Агамемнон. Там той прави ново сензационно откритие.
"Златната маска на Агамемнон"
При разкопките в Микена Шлиман открива гроб с три скелета. Обсебен от идеята за нови открития, свързани с Троянската война, той решава, че е намерил още реликви от това време. Една от златните маски той приписва на гръцкия пълководец Агамемнон. Но амбициите му го подвеждат: по-късно става ясно, че маската не е принадлежала на известния гръцки владетел, а на микенски цар.
Пионер в археологията
Днес Шлиман е смятан за истински пионер в областта на археологията. Макар че навремето по негов адрес звучат и многобройни подигравки. В началото той действително унищожава редица ценни находки, но по-късно добива опит и започва да провежда разкопките си много прецизно. Шлиман е освен това първият археолог, който осъзнава историческата стойност на керамичните съдове.
