САБИТЕ ЙОЛЦЕ, DW

Влюбен в античността

Хайнрих Шлиман не произхожда от богато семейство. Точно обратното: безпаричието го принуждава да прекъсне гимназията и да започне да учи търговия. Благодарение на уменията си и на таланта за усвояване на чужди езици той бързо прави кариера. Заминава за Русия, където доставя на царската армия материали за муниции. Бързо трупа богатство и така може да си позволи да се посвети на голямата си страст.

Любов и война

През 1869 година Шлиман се жени в Гърция за 17-годишната София. На тази снимка тя носи голямата златна диадема от т.нар. "Съкровище на Приам", което Шлиман открива четири години по-късно при разкопките на Троя. Той отнася съкровището в Германия, но след края на Втората световна война то е пренесено в Русия. От 1992 година съкровището е изложено в Пушкинския музей в Москва.

Истина или измислица?

Троя вълнува и вдъхновява от хилядолетия. В своето произведение "Илиада" древногръцкият поет Омир увековечава Троянската война и обсадата на града от гърците. Те успяват да го превземат, използвайки хитрина: изработват огромен дървен кон, в който скриват войници. Така врагът успява да проникне зад защитните стени на обсадения град.

 

Омир като пътеводител

Шлиман се ориентира именно по Омировата "Илиада". И не след дълго успява: в местността Хисарлък в днешна Северозападна Турция той се натъква на останки от стени. Първоначално не може да определи с точност находката. Но през 1872 година Шлиман и неговият асистент Вилхелм Дьорпфелд вече са убедени, че дебелите стени, които са открили, са част от укрепленията на древна Троя.

 

"Съкровището на Приам"

За Хайнрих Шлиман тази находка е сбъдната мечта: на 31 май 1873 година той се натъква на голямо количество златни предмети, скрити под глинени съдове. Германският археолог е убеден, че е открил двореца на цар Приам. Част от съкровището са и тези златни накити, за които по-късно се установява, че са много по-стари от Троя.

С "Илиада" към древна Микена

Шлиман обаче не се задоволява само с Троя: той е решен да открие и други древни места, описани в Омировата "Илиада". Така през 1874, когато е на 52 години, Хайнрих Шлиман заминава за гръцката Микена, където предполага, че се намира гробът на Агамемнон. Там той прави ново сензационно откритие.

"Златната маска на Агамемнон"

При разкопките в Микена Шлиман открива гроб с три скелета. Обсебен от идеята за нови открития, свързани с Троянската война, той решава, че е намерил още реликви от това време. Една от златните маски той приписва на гръцкия пълководец Агамемнон. Но амбициите му го подвеждат: по-късно става ясно, че маската не е принадлежала на известния гръцки владетел, а на микенски цар.

 

Пионер в археологията

Днес Шлиман е смятан за истински пионер в областта на археологията. Макар че навремето по негов адрес звучат и многобройни подигравки. В началото той действително унищожава редица ценни находки, но по-късно добива опит и започва да провежда разкопките си много прецизно. Шлиман е освен това първият археолог, който осъзнава историческата стойност на керамичните съдове.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Истинският тест за цивилизацията е как се отнася към безпомощните си членове.“

Пърл Бък, американска писателка, родена на 26 юни преди 130 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.