КРАСИМИРА ЙОРДАНОВА, БНР

Имаме повод да си припомним делото на един от създателите на българския оперен театър - Драгомир Казаков. На 22 септември се навършват 70 години от неговата смърт. Целият живот на Казаков е посветен на  операта и театъра, той е първият български оперен режисьор. Безценни документи за миналото на нашето музикално и театрално  изкуство са неговата книга “Материали по историята на Народния театър и опера“, издадена през 1929 година, и многобройните му  статии, обнародвани в пресата.

Драгомир Казаков е роден на 8 август 1866 година в град Тулча, завършва гимназиалното си образование в Болград - Бесарабия, но когато заминава за Прага да учи за минен инженер, бързо разбира, че призванието му са музиката и театъра. В едно интервю пред Петко Тихолов от 1945 година Казаков споделя:

“Като юноша присъствах винаги на репетициите и представленията, давани от учители и граждани в Тулча. Майка ми не ми позволяваше да се бъркам в техните театрални работи, но аз не я слушах. Правех всичко възможно да им услужа с каквото мога при репетициите и представленията, със съкровеното желание и аз да стана артист. И сполучих. Един ден ми дадоха малка роличка в пиесата „Изгубена Станка“. Това беше голямо събитие в моя живот. Никога няма да забравя този момент. Струваше ми се, че това мое участие подейства на младата ми душа окрилящо. Оттогава редовно участвах в представените пиеси и обикнах театъра с цялата си душа и сърце. На театъра и особено на операта аз дадох всичките си сили, познания и способности.“

През 1886 година Казаков постъпва с конкурс в певческия клас на Пражката консерватория, едновременно завършва и оперната школа на прочутия вокален педагог Франц Пивода. След завръщането си в България, на 8 август 1890 г. изнася концерт заедно със състудентите си Иван Славков и Ангел Букурещлиев във Военния клуб, и това е истинска сензация за София. Присъстват всички министри, членове на дипломатическия корпус. Младите музиканти използват голямото впечатление, което са направили  пред културните среди, и действат за създаването на оперен театър у нас.

Първият опит е през 1890 година, когато се създава Драматично-оперна трупа „Сълза и смях“, чийто директор става Драгомир Казаков. С помощта на чешки певци  на 2 януари 1891 година пред софийската публика са представени сцени от операта „Трубадур“  на Верди. Това е първия опит у нас с български певци да се играе опера. За съжаление операта, въпреки че има богат репертоар, съществува две години и преустановява дейността си поради материални затруднения.

В центъра на организирането на оперен театър през 1908 година е отново Драгомир Казаков. В "Оперната дружба“ той е основният солист - баритон, а след смъртта на Михайлов-Стоян се заема и с режисьорската работа - поставя “Демон“, “Вертер“, “Хугеноти“, “Халка“, много от новите български опери.

До 1929 година, когато е пенсиониран, той работи активно и за одържавяването на оперния ни театър, той е секретар и инспектор на театъра. Умира на 22 септември 1948 г., оставяйки спомена за човек, отдал цялата си енергия и талант за създаването и утвърждаването на българския оперен театър. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята