КРАСИМИРА ЙОРДАНОВА, БНР

Имаме повод да си припомним делото на един от създателите на българския оперен театър - Драгомир Казаков. На 22 септември се навършват 70 години от неговата смърт. Целият живот на Казаков е посветен на  операта и театъра, той е първият български оперен режисьор. Безценни документи за миналото на нашето музикално и театрално  изкуство са неговата книга “Материали по историята на Народния театър и опера“, издадена през 1929 година, и многобройните му  статии, обнародвани в пресата.

Драгомир Казаков е роден на 8 август 1866 година в град Тулча, завършва гимназиалното си образование в Болград - Бесарабия, но когато заминава за Прага да учи за минен инженер, бързо разбира, че призванието му са музиката и театъра. В едно интервю пред Петко Тихолов от 1945 година Казаков споделя:

“Като юноша присъствах винаги на репетициите и представленията, давани от учители и граждани в Тулча. Майка ми не ми позволяваше да се бъркам в техните театрални работи, но аз не я слушах. Правех всичко възможно да им услужа с каквото мога при репетициите и представленията, със съкровеното желание и аз да стана артист. И сполучих. Един ден ми дадоха малка роличка в пиесата „Изгубена Станка“. Това беше голямо събитие в моя живот. Никога няма да забравя този момент. Струваше ми се, че това мое участие подейства на младата ми душа окрилящо. Оттогава редовно участвах в представените пиеси и обикнах театъра с цялата си душа и сърце. На театъра и особено на операта аз дадох всичките си сили, познания и способности.“

През 1886 година Казаков постъпва с конкурс в певческия клас на Пражката консерватория, едновременно завършва и оперната школа на прочутия вокален педагог Франц Пивода. След завръщането си в България, на 8 август 1890 г. изнася концерт заедно със състудентите си Иван Славков и Ангел Букурещлиев във Военния клуб, и това е истинска сензация за София. Присъстват всички министри, членове на дипломатическия корпус. Младите музиканти използват голямото впечатление, което са направили  пред културните среди, и действат за създаването на оперен театър у нас.

Първият опит е през 1890 година, когато се създава Драматично-оперна трупа „Сълза и смях“, чийто директор става Драгомир Казаков. С помощта на чешки певци  на 2 януари 1891 година пред софийската публика са представени сцени от операта „Трубадур“  на Верди. Това е първия опит у нас с български певци да се играе опера. За съжаление операта, въпреки че има богат репертоар, съществува две години и преустановява дейността си поради материални затруднения.

В центъра на организирането на оперен театър през 1908 година е отново Драгомир Казаков. В "Оперната дружба“ той е основният солист - баритон, а след смъртта на Михайлов-Стоян се заема и с режисьорската работа - поставя “Демон“, “Вертер“, “Хугеноти“, “Халка“, много от новите български опери.

До 1929 година, когато е пенсиониран, той работи активно и за одържавяването на оперния ни театър, той е секретар и инспектор на театъра. Умира на 22 септември 1948 г., оставяйки спомена за човек, отдал цялата си енергия и талант за създаването и утвърждаването на българския оперен театър. 

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...