Димитър Чорбаджийски – Чудомир слага край на живота си на 26 декември 1967 г., като се хвърля от балкон на Правителствена болница, където го лекуват безуспешно от рак и пневмония. Предлагаме ви мисли на незабравимия сатирик художник, озаглавени „Драсканици в болницата”.

 

Почнат ли да ти устройват юбилей, да те чествуват и кичат с ордени, почнат ли да те снимат на филми – готви завещанието.

---

Аз обаче няма да умра през 1966 , защото тя бе определена за най-добрите представители на изкуството ни.

---

Седемдесет и седмата година навършвам скоро. Прилична възраст за умирачка.

---

Напоследък пък такива тържествени погребения правят на писателите, че просто да ти е драго да умреш.

---

Не ще да е занапред тъй скучно на „оня свят”. Кацнат ли космонавтите на Луната, след това ще кацнат при нас и ще ни носят новини от Земята.

---

Уж съм безпартиен, пък червените ми кръвни телца били  много повече от белите.

---

Ех, да имаше магазин за запасни човешки части, бих сменил всичките и най-напред главата.

---

Преливаха ми кръв, та казвам на доктора: тази кръв трябва да е от комсомолец, защото започнах да се заглеждам в медицинските сестри и боя се да не почна да налитам.

---

А като си дойдох в Казанлък, една жена, продавачка на цветя на пазара, хили се и ме гледа.

- Какво се смее!

- Вярно ли е, казва, че като ти прелели циганска кръв, почнал си да играеш кючек?

Аз така се шегувах в болницата, но как е достигнало от София тук?

---

След като ме оперираха, доста време не можах да се обръсна и ми поникна бяла брада, та като се погледнах в огледалото, бях приятно изненадан, че приличам на Хемингуей. Ех, да имах и пушката му…

---

Като се пооправих, отидох в болничната библиотека и казвам:

- Дайте ми да прочета нещо весело!

Библиотекарката, която ме не ме познава, ми подаде сборник от моите разкази.

- Този автор, казвам, не ми действува. Той не може да ме разсмее.

---

Жено, бъди спокойна, въпреки че там ще сме безсмъртни, уверявам те, че няма да се оженя втори път.

---

Напразно спорят коя марка леки коли била най-удобната. Най-удобната кола безсъмнено е катафалката. Возиш се легнал, окичен с цветя и не усещаш друса ли, или не.

---

Ах, ти, рак, ти, мой враг, медицината може да е безсилна, но аз …

---

Не се плаша… Чистата ми съвест ще ми бъде добра възглавница.

---

Чудех се, като остарея, какво ще правя, а аз щял съм да развъждам раци.

---

Трябва да си пострадал, за да добиеш представа колко много лечители мошеници на неизлечими болести има в България.

---

Тъкмо тези, които винаги са ме уверявали, че ме обичат и ценят, не са ме посетили в болницата.

---

Този път ми преляха кръв от жена. Аз дотогава не знаех, че можело. По този повод написах на приятели в К-к, че чувствам как гласът ми става по-тънък и ханшовете ми по-дебели. Ако изляза в града, виж, че съм се премъдрил с тенджера на глава в някой фризьорски салон.

---

Колкото наближава отиването ми при дяда господа, толкова повече почвам да го разбирам: бог, значи, е името му, а Саваот, Аллах, Йехова, Зевс, Буда, Мохамед, Конфуций и пр. – това са псевдонимите му.

---

Липсват ми левкоцити (бели кръвни телца) и казвам на сестрата:

- Като те сменят, купи ми, моля ти се, от града едни левкоцити. Ако няма другаде, попитай в „Кореком”.

---

Избраха ме народен представител тогава, когато и себе си не можех да представлявам.

---

За четвърти път съм в болницата през тия две години. Пътят до гробищата в Казанлък го зная, но оттам нататък като е толкова далеч! Ех, тия астронавти, как бавно пипат!

---

Какво оздравяване очакваш, когато в болницата се те поставили в стая с номер 13?

---

Че ще се мре, ще се мре, но най-смешното е, че преди три месеца си купих нов костюм. Има да се карат наследниците.

22. ХІІ. 1967 г.

Правителствена болница

(със съкращения)    

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята