Димитър Чорбаджийски – Чудомир слага край на живота си на 26 декември 1967 г., като се хвърля от балкон на Правителствена болница, където го лекуват безуспешно от рак и пневмония. Предлагаме ви мисли на незабравимия сатирик художник, озаглавени „Драсканици в болницата”.
Почнат ли да ти устройват юбилей, да те чествуват и кичат с ордени, почнат ли да те снимат на филми – готви завещанието.
---
Аз обаче няма да умра през 1966 , защото тя бе определена за най-добрите представители на изкуството ни.
---
Седемдесет и седмата година навършвам скоро. Прилична възраст за умирачка.
---
Напоследък пък такива тържествени погребения правят на писателите, че просто да ти е драго да умреш.
---
Не ще да е занапред тъй скучно на „оня свят”. Кацнат ли космонавтите на Луната, след това ще кацнат при нас и ще ни носят новини от Земята.
---
Уж съм безпартиен, пък червените ми кръвни телца били много повече от белите.
---
Ех, да имаше магазин за запасни човешки части, бих сменил всичките и най-напред главата.
---
Преливаха ми кръв, та казвам на доктора: тази кръв трябва да е от комсомолец, защото започнах да се заглеждам в медицинските сестри и боя се да не почна да налитам.
---
А като си дойдох в Казанлък, една жена, продавачка на цветя на пазара, хили се и ме гледа.
- Какво се смее!
- Вярно ли е, казва, че като ти прелели циганска кръв, почнал си да играеш кючек?
Аз така се шегувах в болницата, но как е достигнало от София тук?
---
След като ме оперираха, доста време не можах да се обръсна и ми поникна бяла брада, та като се погледнах в огледалото, бях приятно изненадан, че приличам на Хемингуей. Ех, да имах и пушката му…
---
Като се пооправих, отидох в болничната библиотека и казвам:
- Дайте ми да прочета нещо весело!
Библиотекарката, която ме не ме познава, ми подаде сборник от моите разкази.
- Този автор, казвам, не ми действува. Той не може да ме разсмее.
---
Жено, бъди спокойна, въпреки че там ще сме безсмъртни, уверявам те, че няма да се оженя втори път.
---
Напразно спорят коя марка леки коли била най-удобната. Най-удобната кола безсъмнено е катафалката. Возиш се легнал, окичен с цветя и не усещаш друса ли, или не.
---
Ах, ти, рак, ти, мой враг, медицината може да е безсилна, но аз …
---
Не се плаша… Чистата ми съвест ще ми бъде добра възглавница.
---
Чудех се, като остарея, какво ще правя, а аз щял съм да развъждам раци.
---
Трябва да си пострадал, за да добиеш представа колко много лечители мошеници на неизлечими болести има в България.
---
Тъкмо тези, които винаги са ме уверявали, че ме обичат и ценят, не са ме посетили в болницата.
---
Този път ми преляха кръв от жена. Аз дотогава не знаех, че можело. По този повод написах на приятели в К-к, че чувствам как гласът ми става по-тънък и ханшовете ми по-дебели. Ако изляза в града, виж, че съм се премъдрил с тенджера на глава в някой фризьорски салон.
---
Колкото наближава отиването ми при дяда господа, толкова повече почвам да го разбирам: бог, значи, е името му, а Саваот, Аллах, Йехова, Зевс, Буда, Мохамед, Конфуций и пр. – това са псевдонимите му.
---
Липсват ми левкоцити (бели кръвни телца) и казвам на сестрата:
- Като те сменят, купи ми, моля ти се, от града едни левкоцити. Ако няма другаде, попитай в „Кореком”.
---
Избраха ме народен представител тогава, когато и себе си не можех да представлявам.
---
За четвърти път съм в болницата през тия две години. Пътят до гробищата в Казанлък го зная, но оттам нататък като е толкова далеч! Ех, тия астронавти, как бавно пипат!
---
Какво оздравяване очакваш, когато в болницата се те поставили в стая с номер 13?
---
Че ще се мре, ще се мре, но най-смешното е, че преди три месеца си купих нов костюм. Има да се карат наследниците.
22. ХІІ. 1967 г.
Правителствена болница
(със съкращения)
