"Христо Ботев"

Любомир Петков Кабакчиев е български актьор и театрален режисьор, председател на Съюза на артистите в България от 1970 до 1986 година. 35 години ни делят от неговата смърт.

Започва кариерата си като ученик, любител на сцената на Народно читалище „Искра“ в Казанлък.

Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1946 – 1950) и актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1949 – 1953).

След завършване на висшето си образование играе в Националния академичен театър „Иван Вазов“. Дебютира в ролите на Балтазар и Парис („Ромео и Жулиета" – У Шекспир) в Народен театър „Иван Вазов“ (1954), където работи през (1953 – 1986).

 

Освен на театрална сцена, започва да се снима в киното и да играе в театрални постановки.

Любомир Кабакчиев дебютира в киното с филма „Утро над родината“ през 1951 г., който е на бригадирска тематика. Той също така се занимава и с преподавателска работа. На 24 януари 1969 година е обявен за „Почетен гражданин на Стара Загора“. Член е на Националния съвет на ОФ. От 1971 до 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1986 г. е член на ЦК на БКП.

Преподавател във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1960 – 1986), асистент (1960), доцент, професор (1985). Преподавател е по актьорско майсторство във ВИТИЗ, доц. (1971 – 1986).

През 1969 г. е направен почетен гражданин на Стара Загора. В знак на признателност за качествата на актьора Казанлъшкият драматичен театър (основан 1998 г.) е наименуван на негово име, както и улицата, която води към тракийската гробница.

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...