С фрагменти от „Лучия ди Ламермур“, „Дон Карлос“, „Лоенгрин“, „Кармен“, „Хованщина“, „Дама Пика“, „Къщата на трите девойки“,  „Хубавата Елена“, „Прилепът“ и „Птицепродавецът“ програма „Христо Ботев“ отбеляза 95 години от рождението на Любомир Бодуров на 24 октомври.

Любомир Бодуров е роден на 14 октомври 1925 година в Бургас. Проявява силен интерес към музиката още като ученик, когато започва да пее в самодеен хор. По-късно взема уроци при Георги Златев-Черкин, а на 24-годишна възраст заминава за София и постъпва в хор „Гусла“.

През 1950-а се явява на конкурс в наскоро открития Държавен музикален театър, тогава директор е Стефан Македонски. Колективът е впечатлен от необикновения му глас и хубавата, сценична фигура. На 13 април същата година той дебютира с ролята на Адам в „Птицепродавецът“ на Карл Целер. През седемте години, в които работи в театъра, той се утвърждава като един от най-изявените и способни артисти.

През 1956-а Бодуров е на специализация в Болшой театър, в Москва. Там дебютира с ролята на Дон Хозе от „Кармен“ на Бизе, а след това изпълнява с голям успех и Герман от „Дама Пика“ на Чайковски.

След години Бодуров си спомня с голяма любов за времето, прекарано в Москва:

Когато спечелих първи награди на конкурсите Пражка пролет и на Световния младежки фестивал във Варшава, Министерството на културта ме изпрати заедно с няколко колеги от София, Стара Загора и Русе на специализация в Болшой театър. Тогава бях артист в Музикалния театър и целият колектив ме изпрати с въодушевление. Дотогава само бях чувал за Болшой театър, знаех, че е един от водещите театри в света. Но това, което видях там, ме порази – и мащабите, и начинът на работа, и понятието публика... Всички ние, стажант-артистите, имахме достъп до една от най-хубавите ложи на театъра. Наблюдавахме и слушахме спектаклите. Тогава мен ме интересуваше главно руската класика, за която се подготвях.“

За дебюта си там, певецът разказва:

„След доста продължителна работа дойде и денят на първото ми участие на сцената на Болшой театър. Това беше не само първият ми гастрол на чужда сцена, но и първият ми гастрол изобщо като оперен артист. В ролята на Кармен дебютира и мецосопраното от Свердловския театър Ирина Архипова. Вълнувах се много по време на първия спектакъл. Той се състоя на 1 април 1956 година. Когато засвириха в първо действие войнишките тръби и аз трябваше да поведа караула за смяна, краката ми трепереха. На войнишката си шапка носех голямо перо. Приятелите ми от залата след това ми разказваха, че то доста играело.“

Година след специализацията си в Болшой театър, Бодуров е поканен за солист в Софийската опера. И на националната ни сцена излиза за първи път с ролите на Дон Хозе и Герман. Следват 30 години блестяща кариера тук и в чужбина. Коронни му остават ролите на: Дон Хозе, Каварадоси, Дон Карлос, Де Грийо, Лоенгрин, Едгардо, Рикардо, Макдъф, Герман, Княз Голицин. С удоволствие изпълнява и български заглавия – „Майстори“ на Хаджиев, „Ивайло“ на Големинов, „Тревога“ на Райчев, „Саламбо“ на Стоянов, „Хан Крум Ювиги“ на Йосифов. Пее с артисти като Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Асен Селимски, Павел Герджиков, Гена Димитрова, Катя Попова, Александрина Милчева, Юлия Винер-Ченишева, Мария Бохачек, Надя Афеян.

Златните му години минават по сцените на Прага, Бърно, Братислава, Букурещ, Синая, Варшава, Атина. Чуждестранната оперна критика го обсипва с хвалебствени рецензии, а в България той получава всички възможни тогава награди и звания. Бодуров е солист на Софийската опера до 1986-а, когато заболява тежко и това слага край на певческата му кариера. Умира през април 1992 година в София на 66 години.

В интервю с Боянка Арнаудова, отпечатано на 2 ноември 1985 г., Бодуров споделя:

„Оперетата ми даде основата. Там се освободих от сценичното напрежение, а това е важен етап за певеца. Първите ми, младежките години минаха там и трябва да призная, че и досега с удоволствие слушам записите си от онова време по Радио София. Не бих казал, че оперетата взе нещо от мен, но операта предлага много по-големи възможности за певеца, репертоарът ѝ е много богат и разнообразен.“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята