ПЕТЪР ЧОЛАКОВ, DW

Ако следите българската политика, нейното постоянно криволичене и главоломните амплитуди, които отличават мандатите на премиера Борисов, едва ли сте останали учудени от скоростта, с която заповедта на министър Ананиев за задължителните маски бе отменена.

Израел, Австрия, германският град Йена и др. също въведоха такова изискване. Но у нас изначално беше ясно, че заповедта е трудно изпълнима, защото маски в търговската мрежа няма или трудно се намират.

Предложението всеки да си сложи по една хартиена корона на главата и да затанцува около телевизора, докато вървят новините, би имало горе-долу същия ефект като заповедта на министъра.

Дебатът за ползата от маските продължава. „За здравите СЗО не препоръчва маски”, а само за болните, подчерта проф. Мутафчийски, а доц. Мангъров  заяви: „Носенето на маска е като да сложиш решетка на прозорец и да мислиш, че тя предпазва от мухи”.

Политическа какофония

С маски, без маски - в българската политика всеки ден е първи април. Но в условията на извънредно положение и вирус, срещу когото науката засега е безсилна, този управленски стил безвъзвратно губи комедийния си потенциал. Резултатът е политическа какофония - главоблъсканица, която обърква и влудява хората.

Междувременно вицепремиерът Дончев обяви, че в случай на необходимост държавата има готовност да налага още по-строги мерки - като тотална забрана за излизане, пълна карантина за по-възрастните и хората с хронични заболявания, още по-зорко следене и т.н.

Не сме изолиран случай. На много места управляващите преяждат с власт. Реакциите им са хаотични, често противоположни. Туркменистан забрани дори да се употребява думата „коронавирус” и готви арести за хората с маски по улиците; президентът на Азербайджан Алиев използва пандемията, за да смаже опозицията. Дори стари демокрации постъпват неадекватно - Великобритания дълго време не взимаше на сериозно вируса и планираше изграждането на „стаден имунитет”…

Принципът е познат: разделяй и владей!

Въпросът сега е на кого делегираме правата си. Разнопосочните сигнали от върха на властовата пирамида подсилват паниката и спекулациите във време на тежки изпитания. Но има и друго. В нашия случай не става само дума за политическа вятърничавост, а за Макиавелизъм. Защо всъщност бе създаден втори „медицински щаб”? Защо в него бяха инсталирани критици на действията на проф. Мутафчийски, като проф. Костов и доц. Мангъров?

Вероятно премиерът и съветниците му са се уплашили, че ген. Мутафчийски може да стане много силен. Дадоха „щаб” и на проф. Костов, за да го противопоставят на досегашния. Принципът е стар и банален, но върши работа: разделяй и владей.

На тази основа апологетите на г-н Борисов вероятно се готвят да сервират кризисен пиар по време на пандемия, а шефът им - да трупа рейтинг. Как? Като ни забавлява с любимата си роля на месия-помирител.Това политическо инженерство, тези зигзази граничат с престъпна безотговорност.

Свикнахме с прекалено много „особености” на българската демокрация. Например с това, че България е република с генералско управление - президент, министър-председател, началник на щаба срещу Ковид-19: най-рейтинговите фигури у нас са все с пагони... Поне на разнопосочното политическо говорене, насърчавано от нарцисизма на една личност, трябва да се сложи точка.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 125 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.