НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Някога, по време на соца, обичаше властта да казва – положението в страната неотклонно се подобрява, само на отделни места има някои проблеми и затруднения.

Преди три (цифром и словом 3) дни, министърът на здравеопазването заяви, че здравната система в цялата страна не изпитва затруднения поради корона-вируса, има достатъчно свободни места в болниците, а в интензивните отделения са заети някакъв нищожен процент от леглата.

Аз писах тук, че или този министър не познава ситуацията в страната, или заблуждава обществото с пропагандно-политически цели. И се допълних – не ме е страх от министъра на здравеопазването, а от представата на министъра за системата на здравеопазване.

И ето, не изминаха и три дни, а министърът макар да продължава да говори колко ненатоварена и подготвена е системата на здравеопазване в национален мащаб, през стиснати зъби признава, че вече на отделни места има някои проблеми и затруднения.

След три дни той сигурно ще каже, че на повечето места има такива проблеми и затруднения, а след още три ще си признае, вероятно, че системата за здравеопазване в национален мащаб изпитва много сериозни затруднения поради ескалацията на вируса.

Странно поведение на един министър!

Той по-далеч от носа си и от три дни не вижда ли? И като говори неистини или вярва в измислена реалност, на кого помага? Пред очите ни във все повече градове лавинообразно нараства недостигът на места в болниците, интензивните отделения са в кризисно състояние поради нарастващото напрежение от вируса, намаляват лекарите, недостигат медицинските сестри, липсват необходимият санитарен минимум от санитари. Само за последните два дни 56 нови медициски работници са заразени с вируса и са излезли извън строя, а 163 нови заразени са постъпили в болниците…

Аз ненапразно пиша тук от месец, че властта така се оплете в своите манипулации на данните за вируса, в дезинформация, даже откровени лъжи, че тя самата вече не знае какво е реалното положение на нещата с вируса у нас. А тези, които го знаят, се страхуват да й го кажат, защото тя е доста отмъстителна и по въпроса за плурализма не позволява да има повече от едно мнение - нейното. И по-скоро - Неговото. На Човека първо лице, единствено число в държавата…

„Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност.”

Георги Раковски, революционер, публицист, журналист, историк и етнограф, роден на 14 април преди 205 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...