DW

"Трагедията е непосредствена, реална и епична. Тя се разгръща пред нашите очи", пише индийската писателка в коментар за "Файненшъл Таймс". Тя отправя поглед към американското здравеопазване и припомня, че “вратите на болниците в САЩ твърде често са оставали затворени за онези, които не са родени с късмет”.

Но докато преди тяхното страдание е оставало незабелязано, сега “болестта на бедния човек може да засегне и здравето на богатото общество”. Арундати Рой описва мащабите на назряващата криза и в родната й Индия, определяйки бедната част от населението като жертва на мерките, наложени в страната.

Карантината в Индия - катастрофа за бедните

На 24 март премиерът на Индия Нарендра Моди обяви тотална блокада в страната, за да бъде ограничена пандемията.

Според Арундати Рой, “Индия се разкри в целия си срам - в нейното брутално структурно, социално и икономическо неравенство, в безразличието й към страданието”, отбелязва индийската писателка и добавя: „Блокадата беше като химически експеримент, който извади на показ скритите неща".

Рой споделя как милиони индийци, прогонени от работодателите и наемателите си, са били принудени да се връщат пеша към родните си места: “Нашите градове и мегаполиси започнаха да изтласкват работническата класа като нежелан придатък”. Писателката разказва как правителството изведнъж решило да затвори границите между отделните провинции, за да не се разпространява заразата от връщащите се пеша хора. Някои от тях дори били прибрани в лагери или принудени да се върнат обратно там, откъдето са тръгнали.

Бедняците пък остават заклещени в пренаселените квартали на големите градове, където физическата дистанция е невъзможна. Рой твърди, че блокадата, която е целяла да наложи физическо дистанциране, е постигнала точно обратното - „физическо сгъстяване в немислими мащаби".

Мрачна прогноза

Авторката прогнозира, че “индийските обществени болници и клиники, които не могат да се справят с близо един милион болни деца, страдащи от недохранване и различни болести”, няма как да се справят и срещу пандемията от Ковид-19. Една четвърт от случаите на туберкулоза в света са в Индия, припомня Рой и допълва, че за “анемичното и недохранено” индийско население дори леки заболявания често се оказват фатални.

АРУНДАТИ РОЙ е индийска писателка на съвременни романи и документална литература, сценаристка, актриса и политическа активистка в защита на правата на човека и опазване на околната среда. Родена е на 24 ноември 1961 г.

Първият й роман „Богът на дребните неща“ (преведен е на български) е завършен през 1996 г. и е публикуван през 1997 г. Преведен е на повече от 30 езика и става международен бестселър. Удостоен е с наградата „Букър“. Получените приходи и престижната награда й осигуряват финансова независимост и тя се посвещава на писателската си кариера.

В следващите години пише сценарии и документална литература. С книгите си и в медиите заема политически позиции по болезнени политически и социални въпроси като безогледната индустриализация и ядрената политика на Индия, външната политика на САЩ, войната срещу тероризма и глобализацията, независимостта на Кашмир, войната в Афганистан, строителството на огромни язовири в Индия, политиката на Израел, и др. През 2002 г. работата й по спиране на проектите за големите язовири е отразена в документалния филм „DAM/AGE“. През 2004 г. е удостоена с наградата за мир „Синди“ за застъпничеството си в кампаниите за ненасилие. Живее в Делхи.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт.”

Ярослав Хашек, чешки писател, роден на 30 април преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.