Френският актьор Морис Барие почина от след като беше заразен с коронавирус, съобщи lefigaro.fr

Племенникът му Жереми Манес съобщи в „Туитър”, че актьорът се е заразил в болницата в Монбар, където бил настанен по друга причина. 

МОРИС БАРИЕ е роден на 8 юни 1932 г. Играе в над 50 филма, снимал е с Ален Делон, Жан-Пол Белмондо, Жан Габен, Пиер Ришар, Жерар Депардийо. Дебютът му в киното е през 1966 г. с филма "Завземането на властта от Луи XIV" на Роберто Роселини, където изпълнява ролята на Д'Артанян. Актьорът придоби широка известност през 1972 г. с ролята си в комедията "Високият рус мъж с черната обувка", където играе заедно с Пиер Ришар, Мирей Дарк и Жан Рошфор. През 1973 г. се снима в драмата "Двама мъже в града" с Ален Делон и Жан Габен. През 90-те години на миналия век Барие играе най-вече в театъра. През 1998 г. е удостоен с наградата "Молиер" за ролята си в спектакъла "Дванадесет разгневени мъже".

 

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 83 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…