„Вероятно всичко, което ни плаши, в своята дълбока същност е нещо безпомощно, което се нуждае от нашата любов.”

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно:  да си даваме свобода един на друг.”

„Да обичаш друг е може би най-трудното нещо.”

„Единственото пътешествие е това вътре в нас.”

„Колко хубаво е да бъдеш сред четящи хора.”

„Целта на живота е да бъдеш побеждаван от все по-велики неща.”

„Ако си търпелив в момент на ярост, ще избегнеш стотици дни на съжаление.”

„Мисли за света, който носиш в себе си.”

„Всеки ангел е ужасяващ.”

„Няма уроци за начинаещи в живота. От самото начало те карат да се справяш с най-трудното.”

„Някои хора опознават само един ъгъл от стаята си, една точка, осветена от прозореца.”

РАЙНЕР МАРИЯ РИЛКЕ - австрийски поет, роден на 4 януари 1875 г. в Прага. Смятан е за един от най-значимите творци на поезия от края на XIX и началото на XX век. Голяма част от живота му преминава в непрекъснати пътувания из Италия, Испания, Франция, Дания, Швеция и Швейцария. Сред тях особено значение има пътуването му до Москва, където многократно се среща с Лев Толстой. Гео Милев и Николай Лилиев са сред пропагандаторите на поезията му в България.Последните си години Рилке проживява в Швейцария, където приятели му предоставят една кула в така наречения „Замък Мюзо“. Там поетът, вдъхновен от лириката на близките му Пол Валери и Андре Жид, пише стихове предимно на френски, някои издадени след смъртта му. Умира от левкемия в края на 1926 г. Погребан е в двора на старата църква в Рарон сред Бернските Алпи.