Художникът Тодор Игнатов - Тони, дългогодишен сценограф на Варненския театър, е починал от коронавирус, съобщи БНР

Той е роден на 11 февруари 1951 г. През 1970 г. завършва художествената гимназия в София, а през 1976 г. – художествената академия, специалност „Сценография” при проф. Асен Стойчев.

През годините Тодор Игнатов представя успешно свои творби маслена живопис и сценография в Италия, Москва, Виена. Негови  творби са собственост на частни и корпоративни колекции във Франция – Париж, Страсбург, Англия – Лондон, Канада, Финландия, Норвегия, САЩ, Турция – Анкара, Истанбул, Италия, Германия и др.

След него остават множество театрални постановки, телевизионни новели, естрадни, народни и класически концерти, опер и балет.

В края на октомври Тодор Игнатов представи последната си изложба "Паралелни светове".

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков