Алън Мерил - един и от авторите на хита „I Love Rock 'n' Roll”, е починал заради усложнения, причинени от коронавирусна инфекция. Това съобщи дъщеря му Лора във „Фейсбук”.

„Коронавирусът отнесе баща ми тази сутрин. Дадоха ми две минути да се сбогувам с него… Изглеждаше мирно и когато си тръгнах, все още имаше надежда, че името му няма да се появи в информационните бюлетини .

За да излезе поне нещо положително от това, моля ви да вземете случващото се сериозно. Парите нямат значение. Хората умират. Струва ви се, че това няма да се случи с вас или вашето здраво семейство. Случва се. Останете вкъщи, ако не за вас ... то за другите “, пише Лора Мерил.

АЛЪН МЕРИЛ е роден в Ню Йорк през 1951 година. Премества се да живее в Лондон през 70-те години. Музикантът написа песента I Love Rock 'n' Roll през 1975 г. заедно с китариста Джейк Хукър, като двамата по това време са членове на рок групата Arrows. През 1982 г. певицата Джоан Джет записва кавър-песен, което я прави световен хит.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 151 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.