ФЕЛИКС ЩАЙНЕР, DW

Щях направо да Ви се присмея, ако преди седмица ми бяхте казали какво ще оповести германската канцлерка в понеделник вечер. Подобни мерки в модерна Германия? В една страна, където индивидуалните свободи са поставени над всичко друго? Абсурд! Да, в Китай може да взимат драконовски мерки. В Иран и в Русия също. Общо взето навсякъде, където хората вече от десетилетия са привикнали държавата да ги тормози. Но тук, в сърцето на Европа? Ни-ко-га!

Обаче точно това се случва. И така е правилно. Защото броят на заразените с коронавирус в Германия и в съседните държави направо експлодира през последните дни. А никой не иска тук да стане като в Северна Италия. Там царят почти военни условия, в които лекарите са принудени да решават дали при определен пециент изобщо си струва да бъде лекуван или просто трябва да бъде оставен да умре.

Сякаш нищо не се е случило

Дотук всичко е ясно. Проблемът е другаде. Мнозина все още не са схванали какво е истински важно в момента. Въпреки че и канцлерката, и редица министър-председатели на германски провинции говориха през последните дни много убедително. Сред моите познати редица хора в момента изпитват истински страх. Но не правят следващата стъпка.

Наясно съм, че гледката от моя прозорец не е представителна извадка, но въпреки това ще я използвам за илюстрация на размишленията си. Ето, онзи ден видях как съседът ми, както всяка друга събота, отива да играе кегли - човекът иска да се види с приятели и да се поразтовари. Младите хора от съседните къщи по уикенда също ходиха да играят футбол. А откакто затвориха училищата, на нашата улица цари истинско ваканционно настроение. При това сега децата, които играят на улицата, са дори повече, отколкото през ваканцията, защото не са тръгнали по почивки с родителите си. Пък и времето тези дни е направо идеално - истинска, топла пролет.

На много други места в Германия е съвсем същото: претъпкани кафенета, в неделя зоологическите градини са пълни с хора, детските площадки и парковете са направо пренаселени, сякаш нищо не се е случило. Вирусолозите имат съвсем друга представа за това как изглежда ограничаването на социалните контакти до абсолютния минимум. Ето защо ограниченията, които явно не работят на доброволна основа, сега трябва да бъдат наложени със забрани.

Съответният списък, изготвен от правителството и от федералните провинции, все още предвижда много изключения, така че през следващите дни можем да очакваме още по-строги мерки - нека само да погледнем какво става в Италия, Испания и Франция. Там вече са въведени истински забрани да се напускат домовете. А в магазините могат да пазаруват едновременно само определен брой хора. Нещо подобно съм чувал само от бабите и дядовците си, когато едно време разказваха за следвоенните времена.

Мислете за другите!

Пределно ясно е, че никой не желае подобни свръхстроги мерки. Пък и те, ако изобщо бъдат наложени, могат да работят ефикасно само за ограничено време. Тъй че нека вземем инициативата в свои ръце. Нека да спазваме стриктно сегашните правила, за да избегнем нови забрани. Да, ние и в момента вече плащаме висока цена с всичките тези ограничения на личните ни свободи. Но нека не забравяме, че значително по-висока цена плащат онези, чието икономическо оцеляване е сериозно заплашено от сегашната извънредна ситуация. Колкото по-кратко продължи този период, толкова по-малко последици ще има за тези хора.

Но най-страшната цена плащат онези, които умират от опасната болест. Жертвите са главно възрастни и болни хора, но не само. Болестта може да застигне всеки от нас. И ние можем да спасим човешки животи, ако се придържаме към правилата. Нека да го правим!

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 144 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За „Денят на истината“, посланията му и оценките за него (ревю)

 

Да не изпаднем в познатата ситуация на наши колеги, които през 1967 г. скъсаха от критики Чаплин за „Графинята от Хонконг“, без да знаят, че ругаят последния му филм...

Да извайваш музика

 

Разнопосочни размисли, извикани от концерта на диригента на Берлинската филхармония Кирил Петренко със Софийската филхармония (зала „България“, 4.VI.2026 г.)

За насилието и съпротивата (ревю)

 

„Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник" на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда.