Световноизвестният южнокорейски режисьор Ким Ки Дук почина от Covid-19 в болница в Рига,Латвия. Според съобщения в пресата режисьорът, който след скандал за изнасилване се превърна в персона нон грата в родината си, щял да си купи къща в Юрмала и да получи разрешение за пребиваване.

Носител е на множество награди от престижни кинофестивали. На пъти негови филми са номинирани за "Оскар" в категорията за чуждоезиков филм. През 2012 г. филмът му "Пиета" спечели главния приз на 69-ия кинофестивал във Венеция - статуетката на "Златния лъв на Св. Марко".

В началото на 2000-та година може би Ким Ки Дук е най-известният режисьор извън Южна Корея: неговите провокативни филми, пълни със насилие и екзистенциални мъки, бяха показвани на най известните кинофоруми. Въпреки това славата му скоро избледнява малко - и през последното десетилетие режисьорът преживя откровена творческа криза.

КИМ КИ ДУК е роден на 20 декември 1960 г. в Богнгва, Южна Корея. Изучава изящни изкуства в Париж между 1990 и 1993 г. След като се завръща в родината си започва своята кариера като сценарист и печели първа награда за сценарий от Корейския филмов съвет през 1995 г. През следващата година дебютира като режисьор с нискобюджетен филм, озаглавен „Крокодил“ (1996). Филмът получава сензационни отзиви от филмовите критици на Южна Корея.

Международният му пробив е с филма „Островът“ на Международния филмов фестивал в Торонто, Канада. Филмът му „Пролет, Лято, Есен, Зима...и Пролет“ (2003) е включен в списъка на критика Роджър Еберт на велики филми.

 

„Мечтата на всяка холивудска звезда е да е боготворена от американец, ухажвана от италианец, женена за англичанин и с таен любовник французин.”

Катрин Хепбърн, американска актриса, родена на 12 май преди 119 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...