Световноизвестният южнокорейски режисьор Ким Ки Дук почина от Covid-19 в болница в Рига,Латвия. Според съобщения в пресата режисьорът, който след скандал за изнасилване се превърна в персона нон грата в родината си, щял да си купи къща в Юрмала и да получи разрешение за пребиваване.

Носител е на множество награди от престижни кинофестивали. На пъти негови филми са номинирани за "Оскар" в категорията за чуждоезиков филм. През 2012 г. филмът му "Пиета" спечели главния приз на 69-ия кинофестивал във Венеция - статуетката на "Златния лъв на Св. Марко".

В началото на 2000-та година може би Ким Ки Дук е най-известният режисьор извън Южна Корея: неговите провокативни филми, пълни със насилие и екзистенциални мъки, бяха показвани на най известните кинофоруми. Въпреки това славата му скоро избледнява малко - и през последното десетилетие режисьорът преживя откровена творческа криза.

КИМ КИ ДУК е роден на 20 декември 1960 г. в Богнгва, Южна Корея. Изучава изящни изкуства в Париж между 1990 и 1993 г. След като се завръща в родината си започва своята кариера като сценарист и печели първа награда за сценарий от Корейския филмов съвет през 1995 г. През следващата година дебютира като режисьор с нискобюджетен филм, озаглавен „Крокодил“ (1996). Филмът получава сензационни отзиви от филмовите критици на Южна Корея.

Международният му пробив е с филма „Островът“ на Международния филмов фестивал в Торонто, Канада. Филмът му „Пролет, Лято, Есен, Зима...и Пролет“ (2003) е включен в списъка на критика Роджър Еберт на велики филми.

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си