Световноизвестният южнокорейски режисьор Ким Ки Дук почина от Covid-19 в болница в Рига,Латвия. Според съобщения в пресата режисьорът, който след скандал за изнасилване се превърна в персона нон грата в родината си, щял да си купи къща в Юрмала и да получи разрешение за пребиваване.

Носител е на множество награди от престижни кинофестивали. На пъти негови филми са номинирани за "Оскар" в категорията за чуждоезиков филм. През 2012 г. филмът му "Пиета" спечели главния приз на 69-ия кинофестивал във Венеция - статуетката на "Златния лъв на Св. Марко".

В началото на 2000-та година може би Ким Ки Дук е най-известният режисьор извън Южна Корея: неговите провокативни филми, пълни със насилие и екзистенциални мъки, бяха показвани на най известните кинофоруми. Въпреки това славата му скоро избледнява малко - и през последното десетилетие режисьорът преживя откровена творческа криза.

КИМ КИ ДУК е роден на 20 декември 1960 г. в Богнгва, Южна Корея. Изучава изящни изкуства в Париж между 1990 и 1993 г. След като се завръща в родината си започва своята кариера като сценарист и печели първа награда за сценарий от Корейския филмов съвет през 1995 г. През следващата година дебютира като режисьор с нискобюджетен филм, озаглавен „Крокодил“ (1996). Филмът получава сензационни отзиви от филмовите критици на Южна Корея.

Международният му пробив е с филма „Островът“ на Международния филмов фестивал в Торонто, Канада. Филмът му „Пролет, Лято, Есен, Зима...и Пролет“ (2003) е включен в списъка на критика Роджър Еберт на велики филми.

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Целувала съм се с Орландо Блум, била съм до Джони Деп и Джефри Ръш. Беше удивително!”

Кийра Найтли, британска актриса, родена на 26 март преди 40 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...