Световноизвестният южнокорейски режисьор Ким Ки Дук почина от Covid-19 в болница в Рига,Латвия. Според съобщения в пресата режисьорът, който след скандал за изнасилване се превърна в персона нон грата в родината си, щял да си купи къща в Юрмала и да получи разрешение за пребиваване.

Носител е на множество награди от престижни кинофестивали. На пъти негови филми са номинирани за "Оскар" в категорията за чуждоезиков филм. През 2012 г. филмът му "Пиета" спечели главния приз на 69-ия кинофестивал във Венеция - статуетката на "Златния лъв на Св. Марко".

В началото на 2000-та година може би Ким Ки Дук е най-известният режисьор извън Южна Корея: неговите провокативни филми, пълни със насилие и екзистенциални мъки, бяха показвани на най известните кинофоруми. Въпреки това славата му скоро избледнява малко - и през последното десетилетие режисьорът преживя откровена творческа криза.

КИМ КИ ДУК е роден на 20 декември 1960 г. в Богнгва, Южна Корея. Изучава изящни изкуства в Париж между 1990 и 1993 г. След като се завръща в родината си започва своята кариера като сценарист и печели първа награда за сценарий от Корейския филмов съвет през 1995 г. През следващата година дебютира като режисьор с нискобюджетен филм, озаглавен „Крокодил“ (1996). Филмът получава сензационни отзиви от филмовите критици на Южна Корея.

Международният му пробив е с филма „Островът“ на Международния филмов фестивал в Торонто, Канада. Филмът му „Пролет, Лято, Есен, Зима...и Пролет“ (2003) е включен в списъка на критика Роджър Еберт на велики филми.

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин