Чилийският писател, сценарист, режисьор и правозащитник Луис Сепулведа е починал след усложнения, свързани с коронавирусната инфекция, съобщи вестник „El Pais”.

Писателят беше на 70 години. Той беше хоспитализиран в Испания в края на февруари, след като взе участие в литературния фестивал Correntes d'Escritas в Португалия. 

За заразата на писателя с коронавирус бе съобщено на 2 март.

ЛУИС СЕПУЛВЕДА е роден на 4 октомври 1949 г. в Овале, Чили. Както повечето латиноамерикански писатели и той се включва в политическия живот още в младежките си години, за коедо е хвърлен в затвор. През 1979 г. се присъединява към международния отряд на Симон Боливар (латиноамерикански революционер и политик, роден във Венецуела. Той оглавява борбата за независимост на днешните Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу, Панама и Боливия), който се сражава в Никарагуа и след победата на революцията Сепулведа започва да работи като журналист и една година по-късно поема към Европа. Отива в Хамбург, Германия, заради своето възхищение към германската литература (той научава немски в затвора) и особено към романтици като Новалис и Фридрих Хьолдерлин. Там работи като журналист и пътува често до Латинска Америка и Африка. През 1982 г. той се свързва с „Грийнпийс“ и до 1987 работи като член на екипажа на един от техните кораби. По-късно работи като координатор между различните филиали на организацията.

На български са проведени няколко негови книги – „Историята на Микс, Макс и Мекс”, „Старецът, който четеше любовни романи”, „Дневникът на един сантиментален убиец. Якаре” и др.

Сепулведа е най-известна с романа „Романски романи за четене на стареца“. Той също така пише такива произведения като „Майка котка“, „Историята на много бавен охлюв или колко важно е да бъдеш себе си“, „Историята на куче, наречено вярно“ и „Непознати“. През 2002 г. излиза филмът му „Никъде”.

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…