Чилийският писател, сценарист, режисьор и правозащитник Луис Сепулведа е починал след усложнения, свързани с коронавирусната инфекция, съобщи вестник „El Pais”.

Писателят беше на 70 години. Той беше хоспитализиран в Испания в края на февруари, след като взе участие в литературния фестивал Correntes d'Escritas в Португалия. 

За заразата на писателя с коронавирус бе съобщено на 2 март.

ЛУИС СЕПУЛВЕДА е роден на 4 октомври 1949 г. в Овале, Чили. Както повечето латиноамерикански писатели и той се включва в политическия живот още в младежките си години, за коедо е хвърлен в затвор. През 1979 г. се присъединява към международния отряд на Симон Боливар (латиноамерикански революционер и политик, роден във Венецуела. Той оглавява борбата за независимост на днешните Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу, Панама и Боливия), който се сражава в Никарагуа и след победата на революцията Сепулведа започва да работи като журналист и една година по-късно поема към Европа. Отива в Хамбург, Германия, заради своето възхищение към германската литература (той научава немски в затвора) и особено към романтици като Новалис и Фридрих Хьолдерлин. Там работи като журналист и пътува често до Латинска Америка и Африка. През 1982 г. той се свързва с „Грийнпийс“ и до 1987 работи като член на екипажа на един от техните кораби. По-късно работи като координатор между различните филиали на организацията.

На български са проведени няколко негови книги – „Историята на Микс, Макс и Мекс”, „Старецът, който четеше любовни романи”, „Дневникът на един сантиментален убиец. Якаре” и др.

Сепулведа е най-известна с романа „Романски романи за четене на стареца“. Той също така пише такива произведения като „Майка котка“, „Историята на много бавен охлюв или колко важно е да бъдеш себе си“, „Историята на куче, наречено вярно“ и „Непознати“. През 2002 г. излиза филмът му „Никъде”.

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Идва момент, в който разбираш колко бързо минава времето, как животът е отлетял. Тогава перспективата ти се променя.“

Майкъл Кийтън, американски актьор, роден на 5 септември преди 75 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си