Чилийският писател, сценарист, режисьор и правозащитник Луис Сепулведа е починал след усложнения, свързани с коронавирусната инфекция, съобщи вестник „El Pais”.

Писателят беше на 70 години. Той беше хоспитализиран в Испания в края на февруари, след като взе участие в литературния фестивал Correntes d'Escritas в Португалия. 

За заразата на писателя с коронавирус бе съобщено на 2 март.

ЛУИС СЕПУЛВЕДА е роден на 4 октомври 1949 г. в Овале, Чили. Както повечето латиноамерикански писатели и той се включва в политическия живот още в младежките си години, за коедо е хвърлен в затвор. През 1979 г. се присъединява към международния отряд на Симон Боливар (латиноамерикански революционер и политик, роден във Венецуела. Той оглавява борбата за независимост на днешните Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу, Панама и Боливия), който се сражава в Никарагуа и след победата на революцията Сепулведа започва да работи като журналист и една година по-късно поема към Европа. Отива в Хамбург, Германия, заради своето възхищение към германската литература (той научава немски в затвора) и особено към романтици като Новалис и Фридрих Хьолдерлин. Там работи като журналист и пътува често до Латинска Америка и Африка. През 1982 г. той се свързва с „Грийнпийс“ и до 1987 работи като член на екипажа на един от техните кораби. По-късно работи като координатор между различните филиали на организацията.

На български са проведени няколко негови книги – „Историята на Микс, Макс и Мекс”, „Старецът, който четеше любовни романи”, „Дневникът на един сантиментален убиец. Якаре” и др.

Сепулведа е най-известна с романа „Романски романи за четене на стареца“. Той също така пише такива произведения като „Майка котка“, „Историята на много бавен охлюв или колко важно е да бъдеш себе си“, „Историята на куче, наречено вярно“ и „Непознати“. През 2002 г. излиза филмът му „Никъде”.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Декларация за правата на варварина

    "Все повече хора могат да решат, че образоваността изобщо е нещо излишно за човека. И че насилие в името на образоваността е наложено от високообразованите, за да си осигурят за вечни времена вечна власт над нискообразованите" - Коментар на Деян Кюранов

„Изкуството не е огледало, което да отразява света, а чук, който да му даде форма.“

Владимир Маяковски - руски поет, драматург, режисьор и актьор, роден на 19 юли преди 132 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

С реките на времето през страдание и възторг (ревю)

 

„Реките на времето“ е важен и необходим опус за днешното ни време и ярко достижение на българската историческа проза.

Анна Димитрова: за границата между германците и "придошлите"

 

Анна Димитрова посвещава вече втори свой роман на мигрантските деца в Германия - на неизбежните културни сблъсъци, пред които мнозина биха предпочели да си затворят очите...

Един филм на Джери Брукхаймър

 

Това, което прави „F 1 Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Джоузеф Козински...