Чилийският писател, сценарист, режисьор и правозащитник Луис Сепулведа е починал след усложнения, свързани с коронавирусната инфекция, съобщи вестник „El Pais”.

Писателят беше на 70 години. Той беше хоспитализиран в Испания в края на февруари, след като взе участие в литературния фестивал Correntes d'Escritas в Португалия. 

За заразата на писателя с коронавирус бе съобщено на 2 март.

ЛУИС СЕПУЛВЕДА е роден на 4 октомври 1949 г. в Овале, Чили. Както повечето латиноамерикански писатели и той се включва в политическия живот още в младежките си години, за коедо е хвърлен в затвор. През 1979 г. се присъединява към международния отряд на Симон Боливар (латиноамерикански революционер и политик, роден във Венецуела. Той оглавява борбата за независимост на днешните Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу, Панама и Боливия), който се сражава в Никарагуа и след победата на революцията Сепулведа започва да работи като журналист и една година по-късно поема към Европа. Отива в Хамбург, Германия, заради своето възхищение към германската литература (той научава немски в затвора) и особено към романтици като Новалис и Фридрих Хьолдерлин. Там работи като журналист и пътува често до Латинска Америка и Африка. През 1982 г. той се свързва с „Грийнпийс“ и до 1987 работи като член на екипажа на един от техните кораби. По-късно работи като координатор между различните филиали на организацията.

На български са проведени няколко негови книги – „Историята на Микс, Макс и Мекс”, „Старецът, който четеше любовни романи”, „Дневникът на един сантиментален убиец. Якаре” и др.

Сепулведа е най-известна с романа „Романски романи за четене на стареца“. Той също така пише такива произведения като „Майка котка“, „Историята на много бавен охлюв или колко важно е да бъдеш себе си“, „Историята на куче, наречено вярно“ и „Непознати“. През 2002 г. излиза филмът му „Никъде”.

 

  • ЮБИЛЕЙ

    „Магията на реализма“: Марин Георгиев на 80 години

     Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“;  ордена на президента на Унгария (2016 г.); Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература; през 2019 г. става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на фондация „Йожеф Уташи“.

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург, роден на 9 май преди 166 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...

Казармата в НРБ като семиотика на насилието (ревю)

 

Романът „Трудовак“ ни потапя в меандрите на живот, различен от „цивилизацията“. Всичко това донякъде ни е познато от класики като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек). Но има и „български специфики“.