АКСЕЛ ДОРЛОФ, DW
Видеото показва Ли Зъуа зад волана на автомобила му, докато шофира по улиците на Ухан. "По петите ми е кола на китайската Държавна сигурност", казва уплашено 25-годишният журналист, докато се снима с мобилния си телефон. "В Ухан съм, преследват ме", повтаря той.
Ли все пак успява да се добере до жилището си, откъдето миналата сряда качва в Ютюб последното си засега видео послание: "Не мога да си мълча. Нито пък съм готов да си затварям очите и ушите. Точно заради това наскоро напуснах държавната телевизия CCTV - с надеждата, че и други хора като мен ще се надигнат".
"Това е краят"
Ли е работил доскоро в държавната телевизия CCTV. Но след избухването на епидемията от коронавирус в Ухан, журналистът решава да напусне, за да може да предава на живо и без цензура от блокирания град.
Преди две седмици Ли предава на живо от един от крематориумите в града, където спешно търсели работници, защото персоналът просто не успявал да се справи с потока от мъртъвци. Друг негов репортаж показва подземен гараж в Ухан, където странстващи работници били принудени да живеят в мизерни условия. С други думи: Ли предава от места, които държавните медии никога няма да покажат.
"Нямам за цел да подклаждам бунтове. А и знам, че идеализмът ни беше унищожен още през пролетта на 1989 година", казва Ли, намеквайки за кървавите събития на площад Тянанмън в Пекин.
"Ако обаче всички просто си седим и наблюдаваме безучастно, нищо няма да постигнем. Днешните млади хора не знаят нищо за историята на страната си. И затова си мислят, че заслужават това, което имат днес като живот", казва журналистът.
Ли Зъуа е следвал в един от водещите журналистически факултети в Китай. От една седмица обаче от него няма никаква следа. При това Ли не е единственият изчезнал репортер. В средата на февруари властите задържаха китайския блогър Фанг Бин, който беше заснел драматични сцени в болниците на Ухан. В неизвестност е и адвокатът и блогър Чен Чиуши, който също предаваше от Ухан.
Когато миналата сряда идват да го приберат, Ли Зъуа предава на живо в мрежата. Към служителите на реда той се обръща със следните думи: "Щом подкрепяте един такъв режим, без изобщо да разсъждавате, ще дойде денят, когато вие самите ще станете жертва на този режим. Това е краят. Готов съм да ви отворя вратата".
Цензура, тормоз и насилие
Тази седмица Съюзът на чуждестранните кореспонденти в Китай публикува годишния си отчет. В него се казва, че средата, в която работят журналистите в страната, става все по-репресивна. Над 80 на сто от чуждестранните кореспонденти признават, че в хода на работата им през миналата година сериозно са зачестили случаите на цензура, тормоз и дори насилие. А примерът с Ли Зъуа показва, че критичните журналисти могат дори да изчезнат безследно.
