Китайският кинорежисьор Чан Кай, сестра му, както и родителите им, починаха от коронавирус, съобщи  The Guardian.

Семейството на 55-годишен кинорежисьор се е намирало в Ухан. Пръв неразположение усеща бащата на Чан. Това се е случило през януари. Режисьорът се опитал да настани баща си в болница, но всички лечебни заведения в града били претъпкани. Той умира на 28 януари, след като заразява останалата част от семейството. Няколко дни по-късно майката на режисьора също умира, след което и той разбира, че е болен.

Чан умира на 14 февруари, а сестра му почива няколко часа по-късно. Съпругата на режисьора е в тежко състояние. Според BBC те са били хоспитализирани, но лекарите не са могли да им помогнат.

Чан Кай е работил  като режисьор и продуцент във филмовото студио на Ухан „Hubei Film Studios.”

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„За писателя съществува един-единствен патриотизъм – нагласата към езика.“

Йосиф Бродски, руско-американски поет и писател, роден на 24 май преди 82 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.