КРЕМЕНА НИКОЛОВА - ФЛОР

Първият концерт от есенния сезон на струнен квартет „Филхармоника“ на 16 ноември е посветен на двама колоси в европейската музика – Лудвиг ван Бетовен и Йоханес Брамс. По случай 250-годишнината от рождението на Бетовен в началото на програмата ще прозвучи един от ранните му квартети – оп. 18 № 4 в до минор. Драматизмът и напрежението на първата част, напълно съзвучни с духа на ранния немски романтизъм, се уравновесяват по великолепен начин от елегантната изисканост на втората част. Менуетът връща усещането за тревожност и несигурност, които постепенно се смекчават от бляскавата виртуозност и деликатен хумор на финала.

„Квинтет за кларинет и струнен квартет“ в си минор, оп. 115 е написан през лятото на 1891 г., скоро след като Брамс се запознава с Рихард Мюлфелд – виртуозен кларинетист от Дворцовия оркестър на Майнинген. Само година по-рано композиторът е на път изобщо да се откаже от това да твори. Срещата му с Мюлфелд обаче подтиква Брамс да изучи по-подробно кларинетните квинтети на Моцарт и на Карл Мария фон Вебер, след което решава на напише ново произведение за такъв състав. В писмо до Клара Шуман от м. октомври 1891 г. Брамс споменава „Кларинетния квинтет“ с особено топло чувство, което би могло да се тълкува и като посвещение. „Ако трябва да съм честен, за тази творба бе важно да измисля най-красивите мелодии, които някога съм писал – даже по-красиви и от мелодиите на Клара! Защото, ако мисля само за себе си, нищо съдържателно не ми идва на ум, камо ли пък нещо красиво!“

На 24 ноември 1891 г. в частен концерт в Майнинген се състои премиерното изпълнение на „Трио за кларинет, виолончело и пиано“ (оп. 114), както и на „Квинтет за кларинет и струнен квартет“. На 12 декември същата година в Берлин е официалната премиера на двете камерни творби в изпълнение на Рихард Мюлфелд, самия Брамс на пианото и прочутия за времето си квартет на Йозеф Йоахим. Концертът преминава с изключителен успех и новите произведения са приветствани възторжено както от публиката, така и от критиката. Самият Йоахим описва Kларинетния квинтет като „едно от най-великите произведения, които Брамс някога е създавал“.

За второто произведение от програмата на 16-и ноември в зала „България“ към музикантите от струнен квартет „Филхармоника“ ще се присъедини и техният колега – първият кларинетист на Софийската филхармония Димитър Московски.

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Съвременното изкуство е подобно на жените - няма да получите от него удоволствие, ако се опитате да го разберете.“

Фреди Меркюри, рок музикант, роден на 5 септември преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си