Германия отбелязва 200-годишнината от рождението на  пианистката Клара Шуман (1819-1896), съпругата на големия композитор Роберт Шуман и покровителка на Йоханес Брамс – композитор, пианист и диригент.. 

В Бон до 16 юни 2019 г. се провежда ХХІІ издание на Фестивала „Шуман“,  като тази година е под надслова „Възлюблена Клара“. Фестивалът предлага програма от 16 събития, които отдават дължимото на  „жената, представляваща изключение не само в музикалната история“, според концепцията на организаторите Маркус Шук и Улрих Буман.

„Клара Шуман не би могла да бъде представена само в една роля: тя бе едновременно съпруга и майка на осем деца, тя бе и най-прочутата пианистка на ХІХ век, композитор и мениджър на собствената си кариера, педагог,съветник. И фестивалът „Шуман“ се опитва да пресъздаде това многолико богатство на една необичайна личност“, пише „Дойче веле“. 

Фестивалът специално набляга върху факта, че благодарение на все по-задълбочените изследвания на нейния живот и епохата, става все по-ясно, че личността на Клара Шуман изплува отвъд сянката на мъжете в живота й:

„Нейният баща Фридрих Викя е обучавал да стане най-добрата сред пианистите. Нейният съпруг Роберт Шуман е дал съгласието си да направи концертна кариера, но е възпрепятствал композирането й. За Йоханес Брамс Клара Шуман е била уважаван съветник и съкровен приятел. Но с проучванията, започнати през последните години, тя постепенно излиза от сянката на мъжете в своя живот“.

В Лайпциг, където Клара Шуман е прекарала първите си 25 години, също през цялата година се провеждат събития, които започнаха още през януари 2019 г., отбелязва classicfm.bg. Тук само на девет години тя прави успешния си концертен дебют в Гевандхаус, а след това концертира в Париж, Виена, Копенхаген, Санкт Петербург и именно по време на лайпцигския си период се омъжва за Роберт Шуман. Още през миналата 2018 г. градът се обедини около проекта „Clara 19“ и беше заделена сумата от 75 000 евро, а сред акцентите с интерес се очаква представянето на Концерта за пиано и оркестър, ор.7 от Клара Шуман, който ще бъде изпълнен от латвийската пианистка Лаума Скриде и Гевандхаус оркестър, под диригентството на Андрис Нелсонс.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание, основано на опита.“

Станислав Лем , полски писател, роден на 12 септември преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.