„Животът е борба.”

„Най-характерното отличително качество на човека е упорството при преодоляването на най-тежките препятствия.”

„Не съществува друго качество за надмощие освен добротата.”

„Обичай свободата повече от живота!”

„Трябва ли? Трябва!”

„Бетовен може да пише музика, слава Богу, но не може да прави нищо друго на земята.”

„Великият поет е най-голямата ценност на една нация.”

„Всеки, който лъже, няма чисто сърце и не може да сготви хубава супа.”

„Музиката е много по-възвишено откровение от цялата мъдрост и философия. Който разбира музиката ми, се избавя от всички беди, които мъчат другите хора.”

„Музиката трябва да предизвика огън в сърцето на мъжа и сълзи в очите на жената.”

„Музиката е посредникът между духовния и чувствения живот.“

„Музиката е вино, което вдъхновява нови генеративни процеси.“

„Нищо не е така нетърпимо от необходимостта да си признаеш собствените грешки.“

 „Оригиналният художник е лишен от суета, той знае много добре, че изкуството е неизчерпаемо.“

„Устойчивостта в лицето на бедствието - това е знак, че човек наистина е забележителен.

ЛУДВИГ ВАН БЕТОВЕН – германски класически композитор, роден на 17 декември 1770 г. Представител е на Виенската школа, важна фигура в преходния период между класицизма и романтизма. Смятан е за един от най-великите композитори в историята на музиката, вдъхновил е множество композитори, музиканти и слушатели поколения наред. Най-важните му пиеси през ранния му период са „Първа“ и „Втора симфония“, първите му шест струнни квартети, първите му два концерта за пиано и първите двадесет сонати, включващи известните „Лунна соната“ и „Патетична соната“. През средния му период, когато оглушаването му напредва, създава творби, в които доминират темите за героизъм и борба - симфонии (№ 3 – 8), последните три концерта за пиано и единствения концерт за цигулка, пет струнни квартета (№ 7 – 11), много сонати за пиано („Валдщайн“ и „Апасионата“), както и единствената му опера – „Фиделио“. Последните му творби  са„Девета симфония“, „Missa Solemnis“,  шест струнни квартета и пет сонати. В някои от творбите му са отразени идеите на Френската революция. Умира на 56-годишна възраст във Виена на 26 март 1827 г. по време на гръмотевична буря. Според виенския патолог Кристиян Райтер дългогодишното му страдание и смъртта са причинени от оловно натравяне. На погребението му, на 29 март 1827 г., присъстват между 10 000 и 30 000 души.