КРЕМЕНА НИКОЛОВА - ФЛОР

Концерт за цигулка на Йоханес Брамс и Щотландската симфония на Феликс Менделсон – Бартолди ще звучат в Парк-театър „Борисова градина“ на 29 юли от 20 ч. Софийската филхармония излиза на откритата сцена в компанията на цигуларя Марио Хосен и под диригентството на Найден Тодоров.

Събитието е част от лятната програма на Филхармонията „Споделете музиката“.

Два дни преди това, на 27 юли,  варненската публика ще се наслади на същата програма в летния театър на морската ни столица. Концертът там е в рамките на Международния фестивал „Варненско лято“.

Марио Хосен, който е и артистичен директор на фестивала споделя: "За мен винаги е удоволствие да концертирам със Софийската филхармония. А гастролът на оркестъра е една от традициите на “Варненско лято” и специален момент за почитателите на музикалното изкуство.”

Цигулковият концерт на Йоханес Брамс има дълга предистория. Тя започва от локалите и кръчмите, в които младият Брамс свири на пиано, подпомагайки финансово обучението си. В едно от тези места го забелязва унгарският цигулар Едуард Ремени, комуто Брамс прави толкова силно впечатление, че му предлага работа като негов акомпанятор. През 1853 Ремени го запознава с друг велик цигулар – Йозеф Йоахим,  който става дългогодишен приятел на композитора и близо 25 години го провокира с идеята да напише концерт за цигулка. Премиерата е на 1 януари 1879 в изпълнението на Йоахим и под диригентството на композитора. Неразбран от публиката тогава, днес това е едно от емблематичните класически произведения.

През 1829 г. Менделсон се отправя на посещение в Англия и Шотландия. През следващата година той започва да пише своята Шотландска симфония, която прекъсва поради други пътувания, защото не можел да възпроизведе мрачния Север под жаркото слънце на Рим. Завършва я едва през 1842 в Берлин. Чрез музиката ѝ Менделсон показва усещането си за шотландската природа и представите си за историческите събития по тези земи. В музиката няма фолклорни цитати, самият композитор заявява „Няма национална музика за мен! В картините, руините и природната среда намирам най-много музика“.

Цигуларят Марио Хосен е добре познат на българската публика. Живее във Виена, но концертира активно по света, преподава в България и чужбина. Солист е на едни от най-известните оркестри, между които са: Виенският симфоничен оркестър, Виенският камерен оркестър, Академия St. Martin and the Fields, Английски камерен оркестър, Оркестър „Брукнер” – Линц, Кралската филхармония, Симфоничен оркестър „Чайковски” на Московското радио, Оркестър на Миланската Скала, Симфоничният оркестър на БНР, Камерен ансамбъл „Софийски солисти” и др. Той е почетен професор по цигулка на Нов български университет и гост-професор в Япония със завидна преподавателска кариера и студенти, носители на високи отличия в Европа и Азия.

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание, основано на опита.“

Станислав Лем , полски писател, роден на 12 септември преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.