Понякога най-силната музика се ражда от най-дълбокото съмнение. На 17 септември от 19:00 ч. Софийската филхармония посвещава вечер на Йоханес Брамс – композитора, който години наред се бори със собствените си страхове, сянката на Бетовен и високите изисквания към самия себе си, за да създаде произведения, превърнали се в част от канона на европейската музика. Концертът е в столичната зала "България".

Под палката на маестро Емил Табаков ще прозвучат две от върховите творби на Брамс – Двойният концерт за цигулка и виолончело и монументалната Симфония №1.

Солисти в Двойния концерт ще бъдат южнокорейският цигулар Едуин Ънг Су Ким и венецуелският виолончелист Грегорио Нието. Двамата артисти, формирани от различни музикални традиции, ще се срещнат за първи път на сцената на зала „България“.

Едуин Ънг Су Ким е възпитаник на водещи музикални институции в Сеул, Виена и Грац. Международната му кариера го отвежда на сцени в Европа, Азия и Америка. В интерпретациите му се срещат техническа прецизност, ярък темперамент и особена чувствителност към романтичния репертоар.

Грегорио Нието започва музикалния си път във венецуелската система за музикално образование El Sistema и е ученик на нейния основател Хосе Антонио Абреу. Кариерата му преминава през различни оркестри и сцени в Латинска Америка и Европа. Важна част от артистичната му мисия е представянето на латиноамериканския репертоар пред международна публика.

Брамс създава Двойния концерт през 1887 г. като жест на помирение към дългогодишния си приятел – големия цигулар Йозеф Йоахим. След период на отчуждение двамата намират път един към друг чрез музиката. Творбата се оказва последното оркестрово произведение на композитора – своеобразен музикален разговор, в който цигулката и виолончелото първоначално се противопоставят, а постепенно достигат до съгласие.

Във втората част на вечерта Софийската филхармония ще изпълни Първата симфония на Брамс – произведение, зад което стоят повече от четиринадесет години работа. Композиторът дълго отлага завършването ѝ, измъчван от сравненията с Бетовен и от усещането, че всеки, който пише симфонична музика след него, трябва да отговори на неговото наследство.

Когато Първата симфония най-сетне прозвучава през 1876 г., Брамс вече е намерил своя отговор. Творбата е посрещната като доказателство, че симфоничната традиция може да продължи, без да бъде просто повторение на миналото. С нея Брамс се утвърждава като един от големите симфоници на XIX век.

На пулта ще застане маестро Емил Табаков – една от най-авторитетните фигури в българския музикален живот. Диригент, композитор и контрабасист, той е ръководил Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Белградската филхармония и Симфоничния оркестър „Билкент“.

Табаков е гостувал на водещи сцени в Европа, Азия, Северна и Южна Америка и е дирижирал Националния оркестър на Франция, Филхармоничния оркестър на Радио Франс, Сеулската филхармония и Оркестъра на Московското радио „Чайковски“.

Връзката му с Брамс е особено значима. Маестро Табаков е записал неговите симфонии, увертюри и „Немски реквием“, превръщайки музиката на германския композитор в една от важните линии в своята диригентска кариера.

На 17 септември в зала „България“ съмнението и помирението, напрежението и съгласието ще се срещнат в две произведения, които показват Брамс в неговата най-дълбока и човешка светлина.

„Комедията е много по-трудна от трагедията и изисква много по-добро обучение. Много по-лесно е да накараш хората да плачат, отколкото да се смеят.”

Вивиан Лий, английска актриса, родена на 5 ноември преди 113 години 

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Ботев отвъд канона

 

За книгата на Анна Алексиева „Христо Ботев: идеологическо моделиране на героичния образ“, 2025 г.

 

Впечатляваща черна комедия (ревю)

 

„Такси за рая“ – когато пътят към Европа минава през балканския абсурд

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.