ЕЛЕНА ХРИСТОВА, НЮ ЙОРК, (БТА)
Близо 200 години след смъртта на Лудвиг ван Бетовен изследователи са извлекли ДНК от кичури от косата му в търсене на улики за здравословните проблеми и загубата на слуха, които са измъчвали композитора, съобщават Асошиейтед прес и Ройтерс.
Изследователите обаче не са успели да разгадаят случая с глухотата или тежките стомашни заболявания на Бетовен. За сметка на това те са открили генетичен риск за чернодробно заболяване, плюс увреждаща черния дроб инфекция с хепатит В през последните месеци от живота му.
Тези фактори, заедно с хроничното му пиене, за да причинят чернодробната недостатъчност, за която се смята, че го е погубила, сочи изследване, публикувано в сп. "Кърънт байолъджи".
Допреди настоящото проучване хроничното му пиене е единственият известен рисков за чернодробното му заболяване.
Тази неделя се навършват 196 години от смъртта на Бетовен, починал на 26 март 1827 г. Композиторът умира на 56-годишна възраст във Виена. Направената аутопсия установява, че той е страдал от чернодробна цироза, заболяване, често причинено от хронично пиене. Самият творец пише, че иска лекарите да изследват здравословните му проблеми след неговата смърт.
"За Бетовен може да се каже, че болестите понякога много са ограничавали творческата му дейност", казва авторът на изследването Аксел Шмидт, генетик в Университетската болница в Бон, Германия. "А за лекарите винаги е било загадка какво всъщност стои зад това", допълва специалистът.
След смъртта на Бетовен учените дълго време се опитват да съберат данни за медицинската история и предлагат различни възможни обяснения за многобройните му заболявания.
Сега, благодарение на напредъка на ДНК технологията, изследователите са успели да извлекат генетични улики от кичури от косата на Бетовен, които са били отрязани и запазени за спомен.
Учените са съсредоточили вниманието си върху пет кичура, които "почти сигурно са автентични", и са от един и същ мъж от Европа.
Те са проучили и три други исторически кичура, но не са успели да потвърдят, че действително са на Бетовен. Въз основа на предишни тестове на един се предполага, че композиторът е имал отравяне с олово, но изследователите са стигнали до заключението, че пробата всъщност е от жена.
Извличането на гени е било предизвикателство, тъй като ДНК в косата се раздробява на малки фрагменти, обяснява Йоханес Краузе, палеогенетик в германския Институт за еволюционна антропология "Макс Планк" и един от авторите на изследването.
В крайна сметка учените успяват да сглобят геном, който могат да "проверят" за признаци на генетично заболяване, казва Краузе.
Въпреки че не са открили явни генетични признаци за това какво е причинило стомашно-чревните проблеми на Бетовен, изследователите са установили, че цьолиакията (целиакия, непоносимост към глутен) и непоносимостта към лактоза са малко вероятни причини.
В бъдеще геномът може да предложи повече улики, когато специалистите научат повече за това как гените влияят върху здравето, отбелязва Тристан Джеймс Александър Бег, биоантрополог в университета в Кеймбридж и съавтор на изследването.
Експертите правят и изненадващо откритие: когато тестват ДНК от живи членове на разширеното семейство Бетовен, те откриват несъответствие в Y хромозомите, които се предават по бащина линия. Това означава, че в родословието на композитора преди появата му на бял свят има дете, родено от извънбрачна връзка.
Ключовият въпрос какво е причинило загубата на слуха на Бетовен все още остава без отговор, отбелязва д-р Аврам Купър от университета на Охайо в придружаващ публикацията коментар. Той може да се окаже труден за разгадаване, тъй като генетиката разкрива само половината от уравнението "природа и отглеждане", което съставлява човешкото здраве.
Купър обаче добавя, че загадката е част от това, което прави Бетовен толкова пленителен.
Въпреки прогресивната, а впоследствие и пълна загуба на слуха, Бетовен продължи да композира шедьоври.
Внушителна фигура в историята на западната цивилизация, композиторът е брилянтен и новаторски композитор на симфонии, сонати, концерти и други произведения, както и една опера. Много от творбите му, сред които петата и деветата симфонии и "Лунната соната", са станали безсмъртни.
