Международната аукционна къща "Сотбис"  ще предложи за продажба кичур коса, който германският композитор Лудвиг ван Бетовен сам е отрязал и е дал на свой приятел пианист през 1826 година, съобщи "Дневник", цитирайки чуждестранни информационни агенции.

Прогнозите са че, реликвата ще достигне 5 хил. паунда, но според директора на отдела за книги и ръкописи към "Сотбис" Саймън Магуайър тя би могла да надскочи тази сума, тъй като вече има значителен интерес към търга.

„Този кичур е необикновен, тъй като има значителна предистория, а и е доста значителен ", казва Магуайър и допълва, че при предишни търгове са продавани кичури, които съдържат едва няколко косъма.

Историята на кичура е свързана с австрийски пианист на име Антон Халм, който помолил композитора да отреже малко от косата си, за да я даде на съпругата си като спомен. Слугата на Бетовен обаче изпратил вместо това козина от коза, което разгневило композитора. Заради това той лично отрязал коса от задната част на главата си и я дал на Халм. След това уверил пианиста, че поне за този кичур може да е сигурен, че е истински, разказва експертът на "Сотбис".

Халм след това дал кичура на Юлиус Епщайн - професор по пиано във Виенската консерватория. Автентичността му била потвърдена и от Александър Уилок Тайер, автор на първата научна биография на Бетовен.

В миналото "Сотбис" вече са продавали на търг по-малък кичур коса от Бетовен, взет на смъртното му ложе през 1827 г., както и от други композитори като Фредерик Шопен и Волфганг Моцарт.

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...