Тази вечер Националният филхармоничен хор се включва в изпълнението на Бетовеновата Миса Солемнис заедно със Солунския симфоничен оркестър и под палката на британския диригент Лео Макфол. Гастролът на певците е част от споразумението за сътрудничество между Софийската филхармония и Солунските им колеги.

Българската  публика също ще има удоволствието да се наслади на величествената Миса Солемнис на 9 май в зала „България".  Маестро Емил Табаков ще застане пред националния оркестър и хор, а солисти на вечерта ще са Стефани Кръстева – сопран, Виолета Радомирска– мецосопран, Емил Павлов – тенор и Валентин Ватев – бас.

Написана заедно с Деветата симфония, Миса Солемнис на Бетовен е уникален скъпоценен камък в съкровищницата на класическата музика. Произведение с драматична външна и вътрешна сила, богато на дълбоко лични визии за вярата.

В своята монументалност и продължителност от почти  90 минути, Missa Solemnis се отклонява от всички литургични произведения – въпреки че първоначално е била предназначена за литургична употреба, в хода на своя необикновено дълъг и мъчителен процес на създаване тя взривява тази рамка и се еманципира от функцията в християнското богослужение, без да изоставя своя характер на „религиозна" музика.

Поводът за раждането на един от грандиозните Бетовенови опуси Миса Солемнис дава ученикът на композитора и негов покровител – ерцхерцог Рудолф, брат на австрийския император по това време, поръчител на Тройния концерт и Петия клавирен концерт, комуто композиторът отдава благодарност и признателност. През 1819 ерцхерцог Рудолф е бил предложен за кардинал и издигнат за архиепископ на Оломуц в Моравия. Церемонията по произвеждане в сан е била насрочена за 9 март 1820.

Въпреки намеренията си, композиторът не успява да завърши Тържествената меса към датата на церемонията, а едва три години след това.

През 1823 г. решава да не изпрати партитурата на издателите си, а да я предостави за изпълнение. Първи се отзовава Княз Николай Галицин, благодетел и почитател на композитора, който организира премиерата в Санкт Петербург през март 1824. Единственото изпълнение на Тържествената меса, на което Бетовен присъства през живота си, е това във Виена на 7 май същата година, където прозвучават само три от частите Kyrie, Credo и Agnus Dei.

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Съвременното изкуство е подобно на жените - няма да получите от него удоволствие, ако се опитате да го разберете.“

Фреди Меркюри, рок музикант, роден на 5 септември преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си