КАРОЛ БОРОВИЕЦКИ, The Conversation, Дневник
Представата, че художественото творчество и емоционалното състояние са някак свързани, идва още от времето на Аристотел. Изключително трудно е обаче да се определи количествено степента на усещането на даден творец, че е нещастен (или щастлив) още повече, ако творецът е починал. В изследването си намерих начин да го направя, като извлека емоционалното съдържание от писмена кореспонденция.
Изследванията ми разкриха модели на емоционалното състояние през целия живот на творчески личности. С поредица от изследователски проекти за това как географското групиране на композитори е повлияло на тяхната креативност, открих голям ръст на производителността на онези, които работят на места като Виена, Париж и Лондон в края на XVIII век до началото на XX век. В същото време стана очевидно, че в тези градове композиторите са изненадващо често нещастни или се чувстват зле.
Което поражда въпроса: Как емоционалните фактори влияят на творчеството?
За да отговоря на този въпрос, се обърнах към писмата на един от най-известните композитори в света, Лудвиг ван Бетовен, който е написал над 500 през целия си живот. Използвайки софтуер за лингвистичен анализ, успях да разкрия как емоционалното съдържание на писмата на Бетовен носи свидетелства за неговия гений и продуктивност. Прекарах месеци в анализи на детайлите и създадох код, с който внимателно датирам всяко едно от тях. Занимавах се и с разграничаване на различните видове хора, с които кореспондира, тъй като той пише по различен начин до членовете на семейството, на връстници или сътрудници.
Настроенията на Бетовен
Графиките по-долу показват положителните емоции на Бетовен (лявата) и отрицателните (дясната) през целия му живот. Възходът и падението на положителните и отрицателните емоции на Бетовен отразяват събитията, случили се през живота му. Например нарастването на негативните чувства през късните тийнейджърски години на съответства на влошеното финансово състояние на семейството му. В резултат на това Бетовен е трябвало да помогне за издръжката на семейството си, като поеме някои от учителските задължения на баща си, към когото изпитвал "изключително отвращение".
Но съдбата на Бетовен скоро се променила. През 1792 г. се премества във Виена, където има голямо търсене на работата му, а това му носи все по-престижни поръчки. Позитивните емоции на композитора достигнали своя връх през този период, а негативните му настроения непрекъснато намалявали.
Около началото на 1800 г. животът на композитора се променя завинаги, когато той открива, че оглушава. Съответно, наблюдаваме временно нарастване на отрицателните емоции, както и намаляване на положителните, които остават на много ниски, но стабилни нива през следващите 15 години от живота му.
През 1809 г. Бетовен временно духът му се приповдига, тъй като финансовата му стабилност е осигурена благодарение щедрата субсидия от двора във Виена. Но доброто настроение не продължило дълго.
През 1815 г. брат му умира след продължително боледуване. В резултат на това композиторът стана настойник на деветгодишния си племенник Карл, с когото продължава да има жестоки скандали. Това го съсипва. Положителните му емоции достигат най-ниската точка в живота му, докато отрицателните продължават постепенно да се увеличават до смъртта му през 1827 година.
Тъжният гений?
Поглеждайки към продължителността на живота на Бетовен, виждаме, че емоционалното развитие на композитора е особено белязано от много мрачни и тъжни моменти. Това не е необичайно за известни творци, но интензивността на затрудненията е особено поразителна в биографията на Бетовен.
Животът му може да е бил белязан от нещастия, но Бетовен изглежда е насочил своите негативни емоции към музикалната си продукция. Това, което открих, е, че креативността, измерена с броя на важните композиции, е значително повишена от негативните му настроения.
Например 9.3% увеличение на негативните чувства, провокирани от неочаквано събитие, като смърт в семейството, довежда до, съответно, нарастване на творчеството и създаването на допълнителни 6.3% от значими творби през следващата година.
И накрая, може да се запитате дали има някакъв определен тип негативна емоция, която движи тези резултати. За целта разделих индекса на отрицателните емоции на тревожност, гняв и тъга и установих, че тъгата е особено благоприятна за творчеството. Тъй като депресията е силно свързана с тъгата, този резултат се доближава много до предишни твърдения на психолози, че депресията може да доведе до повишена креативност.
Това представлява важно разбиране за това как негативните емоции могат да осигурят плодороден материал, от който творящият човек може да черпи - връзка, която е очаровала мнозина от древността насам.
Но по-важното е, че на 250-годишнината от рождението на Бетовен тези резултати показват, че всички трудности, с които се сблъсква композиторът, са определили неговата плодотворна работа и са му дали безсмъртие и вечна слава.
Така че, както той самият пише в писмата си: "Сбогом, и не забравяйте своя Бетовен".
Авторът е преподавател по икономическа история на изкуството в Университета на Южна Дания (Syddansk Universitet) в Одензе.
