ЖАНИНА ДРАГОСТИНОВА, "АРТАКЦИЯ"
16/17 декември 1770 г. е предполагаемата дата на раждането на Лудвиг ван Бетовен. 2020 г. бе обявена за година на композитора, но, както се досещате, повечето събития, посветени на 250-годишнината, или не се състояха, или минаха онлайн. Което обаче не спря интереса нито към биографията, нито към творчеството на Бетовен.
Предлагаме ви въображаемо интервю с композитора, направено от "Винер цайтунг“, като в отговорите са използвани редове от негови писма и записки.
-------
Имате славата на най-значителния композитор…
- Не отнемайте лавровия венец на Хендел, Хайдн, Моцарт; за тях е той, на мен ми е още рано.
Забележката се приема, добре, един от най-значителните композитори. Но не можете да отречете, че музикалният свят се интересува от здравето ви. Та как се чувствате?
- От три години слухът ми все повече отслабва, и това се случва едновременно с неразположение в стомаха, който е тормозен от постоянно разстройство, от което пък усещам изключителната слабост.
Говорят за вас като за паркетен лъв, но от известно време рядко се появявате на публични места…
- От две години избягвам обществените събирания, тъй като не ми е възможно да кажа на хората "Глух съм“, ако се занимавах с нещо друго, може би щеше да мине някак, но в моята област това е едно ужасно състояние.
Как се справяте?
- Достатъчно често проклинах Създателя и собственото си състояние, Плутарх ме научи на примирение, бих искал, ако това въобще е възможно, да се противопоставя на съдбата, макар че в живота ми ще има моменти, в които ще бъда най-нещастното божие създание.
Наричат ви композитор, който е извел музиката в едно ново време. Тази роля на пионер изпълва ли ви с гордост?
- Истинският творец не може да изпитва гордост; за съжаление той осъзнава, че изкуството няма граници, инстинктивно усеща колко е далеч от целта и дори и ако другите му се възхищават, тъгува, че все още не е стигнал там, където гениалността проблясва пред него като далечно слънце.
От друга страна рядко смелите нововъведения и успехът са вървели ръка за ръка така, както при вас – и не на последно място и финансовият успех.
- При мен няма пазарене, искам и ми се плаща.
Това не е ли поведение, което не е много характерно за творците?
- Жалък писарушко! Глупако! Поправи грешката си, допусната поради незнание, високомерие, надменност и тъпота, това ще е по-добре, вместо да ме поучаваш, защото точно това правиш, свинята учи Минерва.
Простете, нямах подобно намерение. Исках да ви попитам как съчетавате творчеството с всекидневното осигуряване на хляба.
- Живея само с нотите си, едната току-що се е появила, веднага идва и другата. Често пиша едновременно две или три неща. Предпочитам да напиша 10 000 ноти пред една буква. Нотите ме измъква от нуждите и бедите ми.
Как започвате работа по ново произведение?
- Когато композирам, винаги в главата ми стои една картина, и аз работя по нея. Идеите пристигат неповикани, непосредствени, бих могъл да ги докосна с ръце. Дълго нося мислите със себе си, понякога прекалено дълго, докато най-сетне седна и ги запиша.
Би трябвало да изпитвате творческо удовлетворение, когато работите ви се разбират и харесват от публиката, нали?
- На Гьоте веднъж обясних как действат аплодисментите на такива като нас и как трябва да бъдат възприемани само с разума. Вълненията подхождат на жените, да ме прощавате, защото при мъжа музиката трябва да предизвика пожар в ума му. Повечето хора се държат така, сякаш са кралят, който иска да чува ласкателства, да се показва от най-добрата си светлина. Но истинското изкуство е своенравно, няма как да бъде вкарано в някакви удобни, ласкателни форми. Що се отнася до мен, да, мили боже, моето кралство е във въздуха, където вятърът завихря тоновете така, както те се вихрят в душата ми.
Но имате и едно "неразбрано дете“.
- Моят Фиделио не беше разбран от публиката, но знам, че един ден ще го оценят.
Смятате ли, че музиката носи значения, надскачащи самата музика?
- Презирам този свят, в който не се разбира, че музиката е по-висше откровение от цялата древна мъдрост и от философията. Тя е виното, което вдъхновява за съзидание, а аз съм Бакхус, който изцежда за хората това прекрасно вино и опиянява духа им. Мелодията е чувственият живот на поезията. Истинското изкуство е вечно, а истинският творец изпитва вътрешно удоволствие от великите произведения на духа. Само изкуството и науката издигат човека до божественото.
В творчеството си вие никога не се повтаряте. Означава ли това, че същинската задача на истинския творец е непрекъснато да търси нещо различно?
- Колкото повече напредва в изкуството си един творец, толкова по-малко става удовлетворението от по-старите му творби. Природата не познава покой. Изкуството върви ръка за ръка с нея.
Има ли образци, които отговарят на високите ви изисквания?
- Аз съм един от най-големите почитатели на Моцарт и ще си остана такъв до последния си дъх. Най-великото му произведение за мен е "Вълшебната флейта“, защото чак там той се показва като голям немски майстор.
Говори се, че сте труден характер…
- Бих могъл да бъда и чувствителен, но справедливият трябва да може да понася и несправедливостта, без обаче ни най-малко да се отделя от правото, в този смисъл бих издържал всеки изпит, без да залитна встрани. Никога не отмъщавам. В случаите, в които трябва да действам срещу други хора, не правя нищо освен това, което се налага, за да се опазя от тях или да ги възпра от следващите им злини.
Последен въпрос: Как си представяте вашето бъдеще?
- Надявам се да създам още няколко велики произведения, след което като едно старо дете да се озова сред добри хора, където да завърша земния си път.
