Анастия Василиева - бивш личен лекар и настоящ съратник на критика на Путин Алексей Навални, свири на пиано, докато полицията в Москва обискира дома й миналата сряда, 27 януари. Същия ден са били претърсени и други места и хора, свързани със създадения от Навални "Фонд за борба с корупцията" в засилващ се натиск, който може да доведе до закриване на организацията.

Василиева, която е председател на профсъюза "Лекарски съюз", продължава да свири Für Elise от Лудвиг ван Бетовен дори когато жена в униформа й чете заповедта, с която е арестувана за 48 часа. След последния акорд тя казва: "А сега можете да аплодирате".

Видеото стана популярено в Русия, а коментарите са, че в Русия властите обискират жилищата на опонентите си по всевъзможни поводи, но разликата от бивши СССР или днешен Китай е, че тук опонентите на властта могат да я осмиват пред огромна аудитория.

„Висшето образование не е показател за ума, скъпите подаръци не са признак за любов, обещанията и думите не винаги са истински. Вашият опит, внимание и поведение към хората – това е наистина ценно.“

Орландо Блум, английски актьор, роден на 13 януари преди 48 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…