ДАРИНА ТАКОВА, "ФЕЙСБУК"

Вчера отидох да си купя билети за премиерата на "Дон Жуан" в Софийската опера.

Знам със сигурност, че тогава ще пее Вито Прианте в главната роля, с когото сме пяли заедно в Ла Скала, както и Хуан Франсиско Гател в ролята на Дон Отавио. Режисурата е на Уго де Ана- гений над всички гении, отивам с радост, нищо друго не ме интересува. Пък и не се знае... Значи! Да се разберем! На опера се ходи заради певците. Иначе отиваме във филхармонията, това е моят отговор и за двата реквиема, сложени в един и същи ден и час, логично за Велики четвъртък от страстната седмица.

Има една малка подробност, която отново поставя Софийската опера на първо място по абсурдност в света. Дни преди премиера продават билети "на зелено". Никой не знае кой ще пее, обявен е само целият състав и толкоз. Явно отправката е към случайната публика, това че в професионално отношение е абсурдно, е все тая.

Пред мен на касата ентусиазиран чичка даде 330 лв. за 3 билета за Реквиема. Не познавал певците, но мре за самия реквием. Еми, браво! Да плащат от ентусиазъм е похвално!

Предложението ми към Софийската опера: Обявете съставите!

Така хората ще знаят за какво си дават парите. В крайна сметка в тази опера освен Дон Жуан и Дон Отавио има още шест персонажа и нито един от тях не е маловажен.

Или го правите напълно съзнателно, за да не рехавее залата в повечето от случаите...

Две неща в тоя живот ме побъркват: Лансиране на осъзната посредственост и манипулацията, че нещо ужасно е прекрасно. Това доведе до тотална загуба на критерий и до изтъпяване на публиката, която при скандални изяви и недоразумения скача на крака и пляска с ръце до посиняване.

Излизат похвални статии на истерични писателки за спектакли и концерти, на които съм била и се питам "едно и също ли сме слушали?"... Явно някой няма представа от опера и има восък в ушите, или аз полудявам! Другата версия е, че са платени. Но за дребните стотинки, каквато е тарифата за писане в България, не бих паднала толкова ниско...

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 108 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков