ДАРИНА ТАКОВА, "ФЕЙСБУК"

Вчера отидох да си купя билети за премиерата на "Дон Жуан" в Софийската опера.

Знам със сигурност, че тогава ще пее Вито Прианте в главната роля, с когото сме пяли заедно в Ла Скала, както и Хуан Франсиско Гател в ролята на Дон Отавио. Режисурата е на Уго де Ана- гений над всички гении, отивам с радост, нищо друго не ме интересува. Пък и не се знае... Значи! Да се разберем! На опера се ходи заради певците. Иначе отиваме във филхармонията, това е моят отговор и за двата реквиема, сложени в един и същи ден и час, логично за Велики четвъртък от страстната седмица.

Има една малка подробност, която отново поставя Софийската опера на първо място по абсурдност в света. Дни преди премиера продават билети "на зелено". Никой не знае кой ще пее, обявен е само целият състав и толкоз. Явно отправката е към случайната публика, това че в професионално отношение е абсурдно, е все тая.

Пред мен на касата ентусиазиран чичка даде 330 лв. за 3 билета за Реквиема. Не познавал певците, но мре за самия реквием. Еми, браво! Да плащат от ентусиазъм е похвално!

Предложението ми към Софийската опера: Обявете съставите!

Така хората ще знаят за какво си дават парите. В крайна сметка в тази опера освен Дон Жуан и Дон Отавио има още шест персонажа и нито един от тях не е маловажен.

Или го правите напълно съзнателно, за да не рехавее залата в повечето от случаите...

Две неща в тоя живот ме побъркват: Лансиране на осъзната посредственост и манипулацията, че нещо ужасно е прекрасно. Това доведе до тотална загуба на критерий и до изтъпяване на публиката, която при скандални изяви и недоразумения скача на крака и пляска с ръце до посиняване.

Излизат похвални статии на истерични писателки за спектакли и концерти, на които съм била и се питам "едно и също ли сме слушали?"... Явно някой няма представа от опера и има восък в ушите, или аз полудявам! Другата версия е, че са платени. Но за дребните стотинки, каквато е тарифата за писане в България, не бих паднала толкова ниско...

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Актьорите се вземат прекалено насериозно. Самюел Бекет е важен, Джеймс Джойс е важен. Те оставиха нещо след себе си. Но дори Лоурънс Оливие е тотално неважен. Да играеш роля е много просто, но актьорите се опитват да го изкарат изкуство.“

Ричард Харис, ирландски актьор, роден на 1 октомври преди 92 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?