ДАРИНА ТАКОВА, "ФЕЙСБУК"

Вчера отидох да си купя билети за премиерата на "Дон Жуан" в Софийската опера.

Знам със сигурност, че тогава ще пее Вито Прианте в главната роля, с когото сме пяли заедно в Ла Скала, както и Хуан Франсиско Гател в ролята на Дон Отавио. Режисурата е на Уго де Ана- гений над всички гении, отивам с радост, нищо друго не ме интересува. Пък и не се знае... Значи! Да се разберем! На опера се ходи заради певците. Иначе отиваме във филхармонията, това е моят отговор и за двата реквиема, сложени в един и същи ден и час, логично за Велики четвъртък от страстната седмица.

Има една малка подробност, която отново поставя Софийската опера на първо място по абсурдност в света. Дни преди премиера продават билети "на зелено". Никой не знае кой ще пее, обявен е само целият състав и толкоз. Явно отправката е към случайната публика, това че в професионално отношение е абсурдно, е все тая.

Пред мен на касата ентусиазиран чичка даде 330 лв. за 3 билета за Реквиема. Не познавал певците, но мре за самия реквием. Еми, браво! Да плащат от ентусиазъм е похвално!

Предложението ми към Софийската опера: Обявете съставите!

Така хората ще знаят за какво си дават парите. В крайна сметка в тази опера освен Дон Жуан и Дон Отавио има още шест персонажа и нито един от тях не е маловажен.

Или го правите напълно съзнателно, за да не рехавее залата в повечето от случаите...

Две неща в тоя живот ме побъркват: Лансиране на осъзната посредственост и манипулацията, че нещо ужасно е прекрасно. Това доведе до тотална загуба на критерий и до изтъпяване на публиката, която при скандални изяви и недоразумения скача на крака и пляска с ръце до посиняване.

Излизат похвални статии на истерични писателки за спектакли и концерти, на които съм била и се питам "едно и също ли сме слушали?"... Явно някой няма представа от опера и има восък в ушите, или аз полудявам! Другата версия е, че са платени. Но за дребните стотинки, каквато е тарифата за писане в България, не бих паднала толкова ниско...

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин