ДАРИНА ТАКОВА, "ФЕЙСБУК"

Вчера отидох да си купя билети за премиерата на "Дон Жуан" в Софийската опера.

Знам със сигурност, че тогава ще пее Вито Прианте в главната роля, с когото сме пяли заедно в Ла Скала, както и Хуан Франсиско Гател в ролята на Дон Отавио. Режисурата е на Уго де Ана- гений над всички гении, отивам с радост, нищо друго не ме интересува. Пък и не се знае... Значи! Да се разберем! На опера се ходи заради певците. Иначе отиваме във филхармонията, това е моят отговор и за двата реквиема, сложени в един и същи ден и час, логично за Велики четвъртък от страстната седмица.

Има една малка подробност, която отново поставя Софийската опера на първо място по абсурдност в света. Дни преди премиера продават билети "на зелено". Никой не знае кой ще пее, обявен е само целият състав и толкоз. Явно отправката е към случайната публика, това че в професионално отношение е абсурдно, е все тая.

Пред мен на касата ентусиазиран чичка даде 330 лв. за 3 билета за Реквиема. Не познавал певците, но мре за самия реквием. Еми, браво! Да плащат от ентусиазъм е похвално!

Предложението ми към Софийската опера: Обявете съставите!

Така хората ще знаят за какво си дават парите. В крайна сметка в тази опера освен Дон Жуан и Дон Отавио има още шест персонажа и нито един от тях не е маловажен.

Или го правите напълно съзнателно, за да не рехавее залата в повечето от случаите...

Две неща в тоя живот ме побъркват: Лансиране на осъзната посредственост и манипулацията, че нещо ужасно е прекрасно. Това доведе до тотална загуба на критерий и до изтъпяване на публиката, която при скандални изяви и недоразумения скача на крака и пляска с ръце до посиняване.

Излизат похвални статии на истерични писателки за спектакли и концерти, на които съм била и се питам "едно и също ли сме слушали?"... Явно някой няма представа от опера и има восък в ушите, или аз полудявам! Другата версия е, че са платени. Но за дребните стотинки, каквато е тарифата за писане в България, не бих паднала толкова ниско...

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Балканите никога не са били щастливо място. Ако сте родени тук, трябва да сте готови през целия си живот да се срещате с лоши моменти. Но Бог ни е подредил така, че да не можем да избираме мястото, където сме родени и ще трябва да се мъчим.“

Горан Брегович, музикант и композитор от Босна и Херцеговина, роден на 22 март преди 75 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...