ДАРИНА ТАКОВА, „Фейсбук”

Когато преди около 2 години започна бумът с обвиненията в сексуален тормоз в Холивуд, много хора от бизнеса казаха: "Дано не застигне и оперния бизнес, защото ще се завъртят 2-3 имена, които всички ние знаем". Тогава две позиции в оперния свят застанаха в двата полюса на казуса. Тенорът Йонас Кауфман обяви, че е бил обект на неприлични предложения и сексуален тормоз в замяна на просперитет в изкуството. От жени и от мъже.".

 Нетребко каза: "Никой никога не може да ме изнуди, принуди или убеди да направя нещо, което не искам да направя."

 Малко са, обаче, артистите като Кауфман и Нетребко, които могат да постигнат величие и без допълнителни ходове. А онези 2-3 имена, за които всички от бизнеса знаем са ясни. Ливайн. Холендер. И, да. ДОМИНГО. За Доминго може да се изговори и изпише всичко. От едната страна стоят великата кариера на тенор, революцията в операта и приближаването й до масите чрез тримата тенори, нестихващият ентусиазъм да пее, дирижира и управлява оперни театри, центрове за усъвършенстване на млади артисти и конкурсът „Опералия”, който всяка година дава на световния оперен елит нови и невероятно талантливи звезди. 

От другата страна стоят негативната страна на това да заведеш операта на стадион, огромните въпросителни върху диригентските умения и баритоновите изяви в следпенсионна възраст, вкопчването в изявите и славата, лифтингите и инжекциите с хиалурон НА ГЛАСНИТЕ СТРУНИ, манията, която държи млади баритони и диригенти в топ форма в режим на изчакване евентуално Пласидо да се умори и да се откаже и най-вече безбройните истории за сексуалните му настъпления към млади и красиви певици в замяна на протекция и кариера. 

Не легенди и клюки. 

Истории от първо лице. 

За непрофесионалистите и хората, отдадени на идолопоклонничество, това е абсурд и клевета. За нас, хората от бизнеса - доказан факт. 

И докато всички се чудят защо чак сега, така както се чудеха за Харви Уайнстийн, Дъстин Хофман и Кевин Спейси, всеки бил жертва на сексуална атака, знае каква емоционална трагедия е да преработиш и възприемеш, че това се е случило на теб, че в определени ситуации си го допуснал и, че трябва да живееш с това до края на живота си. Човекът с власт умее да манипулира както с чар, така и с ултиматуми, заплахи и поставяне в безизходица. "КАК СЕ ОТКАЗВА НА БОГ?", пита една от жертвите. 

Отказва се, с риск да те обявят за еретик.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Публиката може да те накара да се чувстваш полубог, но когато слезеш от сцената – отново си нормален човек.“

Дейвид Ковърдейл, английски рок певец, роден на 22 септември преди 70 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.