ДАРИНА ТАКОВА, „Фейсбук”

Когато преди около 2 години започна бумът с обвиненията в сексуален тормоз в Холивуд, много хора от бизнеса казаха: "Дано не застигне и оперния бизнес, защото ще се завъртят 2-3 имена, които всички ние знаем". Тогава две позиции в оперния свят застанаха в двата полюса на казуса. Тенорът Йонас Кауфман обяви, че е бил обект на неприлични предложения и сексуален тормоз в замяна на просперитет в изкуството. От жени и от мъже.".

 Нетребко каза: "Никой никога не може да ме изнуди, принуди или убеди да направя нещо, което не искам да направя."

 Малко са, обаче, артистите като Кауфман и Нетребко, които могат да постигнат величие и без допълнителни ходове. А онези 2-3 имена, за които всички от бизнеса знаем са ясни. Ливайн. Холендер. И, да. ДОМИНГО. За Доминго може да се изговори и изпише всичко. От едната страна стоят великата кариера на тенор, революцията в операта и приближаването й до масите чрез тримата тенори, нестихващият ентусиазъм да пее, дирижира и управлява оперни театри, центрове за усъвършенстване на млади артисти и конкурсът „Опералия”, който всяка година дава на световния оперен елит нови и невероятно талантливи звезди. 

От другата страна стоят негативната страна на това да заведеш операта на стадион, огромните въпросителни върху диригентските умения и баритоновите изяви в следпенсионна възраст, вкопчването в изявите и славата, лифтингите и инжекциите с хиалурон НА ГЛАСНИТЕ СТРУНИ, манията, която държи млади баритони и диригенти в топ форма в режим на изчакване евентуално Пласидо да се умори и да се откаже и най-вече безбройните истории за сексуалните му настъпления към млади и красиви певици в замяна на протекция и кариера. 

Не легенди и клюки. 

Истории от първо лице. 

За непрофесионалистите и хората, отдадени на идолопоклонничество, това е абсурд и клевета. За нас, хората от бизнеса - доказан факт. 

И докато всички се чудят защо чак сега, така както се чудеха за Харви Уайнстийн, Дъстин Хофман и Кевин Спейси, всеки бил жертва на сексуална атака, знае каква емоционална трагедия е да преработиш и възприемеш, че това се е случило на теб, че в определени ситуации си го допуснал и, че трябва да живееш с това до края на живота си. Човекът с власт умее да манипулира както с чар, така и с ултиматуми, заплахи и поставяне в безизходица. "КАК СЕ ОТКАЗВА НА БОГ?", пита една от жертвите. 

Отказва се, с риск да те обявят за еретик.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

"Компютрите сами по себе си са добри, но не и когато поглъщат човека."

Ингви Малмстийн, шведски музикант и композитор, роден на 30 юни преди 59 години  

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.