ДАРИНА ТАКОВА, „Фейсбук“
Никога не пиша за събития, на които не съм била, няма да правя разбори и анализи.
Никога няма да отида да чуя звезда в абсолютен заник и издихание, особено когато точно тази звезда - той, е моят абсолютен любимец от звездната плеяда на големите феномени на операта.
От миналото, разбира се.
Толкова беше великолепен! Толкова беше страстен и красив!
С това меко излъчване и поглед на кошута, с типичния жест с ръце, с устни издадени напред за проекция на звука, което го правеше така секси. Както пееше Дон Карлос и всичко от ранния Верди, беше сюблимен! Каква дуетна двойка на сцената и в живота бяха с Катя Ричарели! Прелест, рай на голямата музика и чистото певческо изкуство. После дойде левкимията, преживяна съпричастно от всички до един, които сме свързани с това изкуство. Спаси се, слава на Бога! Много големи артисти негови колеги помагаха финансово за лечението му, за трансплантаця на костен мозък. Емоционално и финансово.
Сценичната му кариера приключи, но продължи концертната. Безкрайни концерти по целия свят, които вече бяха много компромисни, но обичта към него и голямото състрадание и съпричастност продължават и до днес.
Само че, вече не пее в Италия, Франция, Германия, родната Испания. Неизменно е в аборигенски държави като нашата, където вкус и критерий липсват, но голямото име привлича и бедният българин на драго сърце вади по 100-200 лв, за да посети подобен концерт. Невежата си мисли, че това е същата тази звезда от тогава...
Лапа мухи и вярва на плоски реклами.
Или по-скоро, нищо не си мисли...
Той е тук през година - две, сега стои манипулативната реклама, че този е последният му концерта на Балканите, да видим..
Той, Катя Ричарели (срам, резил, потрес, катастрофа).
Покойната Кабайе в инвалидна количка.
Явно е присъствието им у нас, страната без критерий..
Попълване на банковата сметка...
Много тъжно.
Няма да забравя никога далечната 1993, когато аз спечелих конкурса "Фр. Виняс" в Барселона.
Направих си подарък.
Дадох баснословната за тогава сума от 120 долара и гледах Карерас и Мирела Френи в Лисео във "Федора".
Беше отвъд триумфа, а любовта на каталунците към техния Хозе беше изразена френетично.
Толкова аплаузи, викове "Браво Хозе", не бях чувала, не ги чух никога на живо и след това по какъвто и да е повод.
Накрая на спектакъла летеше водопад от цветя и листчета с написано "Обичаме те, Хозе!"
Никога не бих отишла да го слушам сега.
Само при вида му кръвта ми се смразява.
Чух нещо качено от концерта.
Как младият тенор пее височини вместо него, как пеят в хорче, за да не се усети слабостта му..
Транспонираните песни, които изпълнява...
За пари....
Важното е, че публиката е в делириум...
Жално и жалко.
