ДАРИНА ТАКОВА, "ФЕЙСБУК"

Значи, ще споделя нещо очевидно. 

То е ясно като бял ден. 

Никой не се интересува от опера и класическа музика като цяло. Зала 1 на НДК беше рехава на концерта на Анджела Георгиу, една безспорна дива, супер зведа, почти без еквивалент в близкото минало и настоящето, изводът ми освен това е, че у нас никога няма да дойде голяма звезда в апогей на кариерата си, а когато вече е в заник. Или, ако си представим, че дойде, то денонощно, месеци наред ще трябва да гърми реклама с интервюта и пикантерии от личния живот на звездата, за да дойдат около 2000 души.

Ние този интерес към операта го изгубихме безвъзвратно с гигантска манипулация над публиката, наричайки всяка поредна халтура "звездна", всяка певица прима и дива и всеки диригент "новия Караян"..... Хората просто не са тъпи, те имат интуиция, а повечето са чули най-доброто през годините. Сега тези събития се аплодират предимно от феновете на Клайдерман, Бочели, Рийо...

Та! Самите ние, цяла голяма компания, в деня на въпросния концерт се сдобихме с 20 билета на цена 96 лева единия... гратис. Това, ако го разбере самата Георгиу, ще колабира, слава Богу, няма как да го разбере. А по целия свят се избиват за билети за подобен концерт...

За да има пращяща по шевовете зала на оперни концерти и спектакли, е нужен не просто ПР, а кампания, създадена и проведена от хора, които не просто познават, а РАЗБИРАТ ПРОДУКТА, КОЙТО ПРОДАВАТ. Такива в България няма. Тук тези събития се рекламират от хора, които с лека ръка злоупотребяват с понятия като прима, дива, гений, титан, легенда и (признавам, любимият ми хит, употребен по адрес на Клайдерман) "човекът, направил най-много за пианото след Бетовен". 

Аз познавам отлично културния живот на България с всичките му тайни и явни игри, маневри, подводни камъни и очеизвадно стоящи насреща му айсберги. Затова, да видя полупразна зала на културно събитие с класическа музика, не е изненада. 

Искам да напомня само едно. Публиката на едното не е публиката на другото. Пълненето на театрална, естрадна или поп-фолк зала не е за сметка на оперно или симфонично събитие, защото процентът на припокриващ се таргет публика е минимален, ако не дори отрицателен.

И все пак....

Зала 1 на НДК съм я виждала пращяща по шевовете само три пъти на три абсолютно различни по тема и характер събития:

На концерт на Веселин Mаринов, с допълнителни столове по всички пътеки между блоковете.

На концерта на Валерий Гергиев, Денис Мацуев и Мариинский театр.

И онази вечер на осми март на Trastena One night stand, което за мен е най-впечатляващото нещо, защото 8 крехки, красиви жени, които с изключение на Мария Силвестър и Гери Турийска не са в сферата на шоу бизнеса и изпълнителските изкуства, задържаха вниманието на 4000 души публика с думите и посланията си. На една абсолютно празна сцена. 

Всичко е ясно...

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.