ДАРИНА ТАКОВА, "ФЕЙСБУК"

Значи, ще споделя нещо очевидно. 

То е ясно като бял ден. 

Никой не се интересува от опера и класическа музика като цяло. Зала 1 на НДК беше рехава на концерта на Анджела Георгиу, една безспорна дива, супер зведа, почти без еквивалент в близкото минало и настоящето, изводът ми освен това е, че у нас никога няма да дойде голяма звезда в апогей на кариерата си, а когато вече е в заник. Или, ако си представим, че дойде, то денонощно, месеци наред ще трябва да гърми реклама с интервюта и пикантерии от личния живот на звездата, за да дойдат около 2000 души.

Ние този интерес към операта го изгубихме безвъзвратно с гигантска манипулация над публиката, наричайки всяка поредна халтура "звездна", всяка певица прима и дива и всеки диригент "новия Караян"..... Хората просто не са тъпи, те имат интуиция, а повечето са чули най-доброто през годините. Сега тези събития се аплодират предимно от феновете на Клайдерман, Бочели, Рийо...

Та! Самите ние, цяла голяма компания, в деня на въпросния концерт се сдобихме с 20 билета на цена 96 лева единия... гратис. Това, ако го разбере самата Георгиу, ще колабира, слава Богу, няма как да го разбере. А по целия свят се избиват за билети за подобен концерт...

За да има пращяща по шевовете зала на оперни концерти и спектакли, е нужен не просто ПР, а кампания, създадена и проведена от хора, които не просто познават, а РАЗБИРАТ ПРОДУКТА, КОЙТО ПРОДАВАТ. Такива в България няма. Тук тези събития се рекламират от хора, които с лека ръка злоупотребяват с понятия като прима, дива, гений, титан, легенда и (признавам, любимият ми хит, употребен по адрес на Клайдерман) "човекът, направил най-много за пианото след Бетовен". 

Аз познавам отлично културния живот на България с всичките му тайни и явни игри, маневри, подводни камъни и очеизвадно стоящи насреща му айсберги. Затова, да видя полупразна зала на културно събитие с класическа музика, не е изненада. 

Искам да напомня само едно. Публиката на едното не е публиката на другото. Пълненето на театрална, естрадна или поп-фолк зала не е за сметка на оперно или симфонично събитие, защото процентът на припокриващ се таргет публика е минимален, ако не дори отрицателен.

И все пак....

Зала 1 на НДК съм я виждала пращяща по шевовете само три пъти на три абсолютно различни по тема и характер събития:

На концерт на Веселин Mаринов, с допълнителни столове по всички пътеки между блоковете.

На концерта на Валерий Гергиев, Денис Мацуев и Мариинский театр.

И онази вечер на осми март на Trastena One night stand, което за мен е най-впечатляващото нещо, защото 8 крехки, красиви жени, които с изключение на Мария Силвестър и Гери Турийска не са в сферата на шоу бизнеса и изпълнителските изкуства, задържаха вниманието на 4000 души публика с думите и посланията си. На една абсолютно празна сцена. 

Всичко е ясно...

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Инквизиторите горят книги напразно. Всяка книга, която има какво да каже, гори със смях, защото книгите, които си заслужават, излизат отвъд своите страници.”

Бохумил Храбал, чешки писател, роден на 28 март преди 111 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...