SKIF

Разходка зад кулисите, в гримьорните и във VIP ложата сред костюми и портрети на звезди, а за финал – предпремиерно представление на операта „Атила” от Джузепе Верди. В Нощта на театрите екип на skif.bg беше в кухнята на Софийската опера и балет и аплодира прекрасните изпълнения на сцената и извън нея. 

Посланиците на операта – солистката в балета Боряна Петрова (която вече се утвърди в главните роли в балетите „Лешникотрошачката”, „Дон Кихот” и „Копелия” и блести с класическата си игра, шлифована в прочутата академия „Ваганова” в Санкт Петербург) и тенорът Даниел Острецов, цял ден правиха турове с желаещите да надникнат в гримьорни, репетиционни зали, гардероби, ложи. По тайните стълбички на лабиринта на сградата посетителите видяха фотоизложба, запечатала мигове от звездни постановки, оперни и балетни костюми на Гена Димитрова и прими от балета, както и демонстрация как се поставя театрален грим. Огледаха се в огледалата в балетните зали, видяха палците и пачките на балерините.

На финала беше музиката на Верди – както винаги искряща като шампанско, мелодична, жива и неостаряваща. Около 150 зрители чуха блестящото сопрано Баясгалан Дашням - откритие на незабравимата Гена Димитрова. Монголската оперна прима изпълни ролята на принцеса Одабела в „Атила” – една от ранните, но много характерни опери на италианския маестро. Тя е идеална за първи стъпки на деца в операта, но за жалост подрастващите в залата бяха точно двама на брой. 

Венцеслав Анастасов беше отличен Ецио, а тенорът Даниел Дамянов блесна като Форесто. Светозар Рангелов като Атила беше без грешка на сцената отпред, но заради особеното сценографско и режисьорско решение глъхнеше върху подиума в задната й част, където героят му беше поставен неведнъж. 

Публиката оцени по достойнство завладяващите партии (особено въздействаща бе съвместната на Одабела, Форесто и Ецио) и всеотдайното свирене на оркестъра под диригенството на Велизар Генчев. 

„Българският Бродуей” също привлече публика тази вечер, видя skif.bg. Млади и възрастни напълниха Театъра на народната армия, сцените на „Сълза и смях” и „Славянска беседа”. За жалост повечето театри не направиха големи отстъпки на билетите и така не дадоха шанс на пенсионери и хора с ниски доходи да се насладят на изкуството на Мелпомена. Училищата също не се възползваха от все пак обявените намаления да напълнят салоните. Учениците бяха големият отсъстващ от тази Нощ на театрите – нещо, за което ще съжаляваме някой ден. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Публиката може да те накара да се чувстваш полубог, но когато слезеш от сцената – отново си нормален човек.“

Дейвид Ковърдейл, английски рок певец, роден на 22 септември преди 70 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.