Книгата „Пленник на истината и красотата“ на главния уредник в Музея „Литературна Стара Загора“ Иван Матев ще бъде представена на 13 октомври, вторник, от 17 часа в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“. Събитието е част от тазгодишното издание на „Есенни литературни дни“, сочи програмата на литературния форум.

Изданието е резултат от мащабно изследване, посветено на Николай Лилиев (1885–1960) – един от най-значимите представители на българския символизъм, чието име заема особено място в литературната история на Стара Загора. Роден в града с името Николай Михайлов Попиванов, той изгражда поетичен свят, отличаващ се с музикалност, изящество на словото и фина емоционалност. Творчеството му е сред характерните образци на българската лирика от първата половина на ХХ век.

Лилиев е автор на стихосбирките „Птици в нощта“ (1918) и „Лунни петна“ (1922). В поезията му се преплитат мотиви за самотата, съзерцанието, мимолетността и копнежа по духовна хармония. Освен като поет той оставя трайна следа и в българския театър. Като дългогодишен драматург на Народния театър в София участва активно в изграждането на репертоара и превежда произведения на европейски автори, сред които Уилям Шекспир, Морис Метерлинк и Хенрик Ибсен. Лилиев е и сред имената, свързани с литературното списание „Златорог“, което има важно значение за културния живот между двете световни войни.

В книгата „Пленник на истината и красотата“ са включени научни текстове, архивни фотографии и факсимилета, писма, интервюта, спомени на съвременници и стихотворения на поета. Биографичният календар, кореспонденцията, театралните свидетелства и портретите допълват представата за личността му отвъд литературното наследство и проследяват различни страни от неговия живот и творчески път.

Чрез събраните документи и изследователски материали Иван Матев се стреми да възстанови автентичния образ на Лилиев – едновременно на творец с изключително отношение към езика и на човек, посветил се на духовните и естетическите си идеали. Заглавието на книгата насочва към разбирането за поета като „пленник на истината и красотата – без никога да изрече и дума, в която не вярва“, посочват от Музея „Литературна Стара Загора“.

Изследването допринася за съхраняването и популяризирането на литературната памет на Стара Загора, чието културно наследство е неразривно свързано с името на Николай Лилиев.