ЯНА КОСТОВА

С „Екзерсис на сцената" балетът на Софийската опера откри сезона, който до Коледа се очертава доста постен. Причината е, че примите и повечето солисти отиват на екзотично турне с оперния състав в Япония – ясно е, че не е за изпускане. Оставащите в България ще изиграят представления на пръстите на едната ръка. 

Репетицията пред публика показа състоянието на балета – трудно оцеляване на все по-трудно поддържащи класа балерини и балетисти. Финото присъствие на част от състава, слава богу, заличи ефекта от неумелия хумор на ръководството, който трябваше да мине за смешен. Не беше, но в задните редички, зад преливащите от самочувствие прими, се видяха отлични изпълнения, което дава надежда, че може да се разчита на разнообразие в главните роли, които предстоят. Ако все пак ръководството на балета най-накрая реши, че една роля няма да се репетира само за 2-3 представления, каквато е практиката през последните години. Толкова добри постановки потънаха в нищото след няколко представления, вместо да се играят и да пълнят залата с публика. 

При мъжете положението е критично – балетистите от класа също се броят на пръстите на едната ръка и това е може би вече десетилетен проблем. Момчета има, но не виждаме нови лица в соловите партии. Ясно е, че без да се дава шанс на младите, трудно ще изгрее нова звезда. Наднорменото тегло при мъжете е очевадно, за разлика от анорексичния изглед на повечето от дамите. Но в България, за разлика от другите държави с традиции в духа на класическата руска балетна школа, за добра балерина обикновено минава най-кльощавата акробатка, а не танцуващата с най-голям финес. Между двете впрочем няма знак на равенство, както си мислят мнозина. 

Екзерсисът беше много полезен за вярната публика на балета, защото показа при какви неимоверни условия се става прима в България и колко усилия струва да се издигнеш над масата, да пробиеш. Цяло изкуство е да избегнеш заядливите забележки на шефовете, за които намеци имаше дори пред публиката. Най-финото танцувално изкуство се сътворява в груба среда, с много пот, безкрайно повторение, с безброй травми, със сълзи и нечовешко изтощение. Тези, които присъстваха на репетицията, получиха отговори на много въпроси и със сигурност ценят още по-високо труда на любимите си артисти. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Публиката може да те накара да се чувстваш полубог, но когато слезеш от сцената – отново си нормален човек.“

Дейвид Ковърдейл, английски рок певец, роден на 22 септември преди 70 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.