МАНОЛ ПЕЙКОВ, "Фейсбук"

Нямам честта да познавам Дарина Такова, но репутацията й на професионалист я предхожда. Радвам се, че е решила да преподава на млади хора в България. Подкрепям мнението, че трябва да бъде създадена специална процедура, за да бъде дадена възможност на хора като нея да споделят знанията си и безценния си опит в българските училища и университети.

В същото време истерията около случая с обявената щатна позиция в софийското музикално училище ми се вижда твърде предозирана, а представените гледни точки - твърде агресивни и едностранчиви.

За това не помага и прекалено емоционалния тон на г-жа Такова в поста и във "Фейсбук" (въпреки изявлението в самото му начало, че възнамерява да изложи само "сухи факти").

Намирам, че склонността да се правят категорични заключения след като се изслуша само едната страна в даден конфликт (включително от хора със солидна обществена позиция) е отчетлив признак за незрялост на обществото ни и диагноза за състоянието, до което е доведена представата ни за обществен диалог.

В този контекст, особено притеснителна е реакцията на министъра на културата, под чиято опека се намират музикалните училища в България. И то не само в частта си "очаквам оставката й [на директорката на Музикалното училище Столина Добрева] на бюрото си утре сутрин", а особено в изреченото от него в отговор на въпрос на "Дневник" дали е все пак разговарял с Добрева, за да чуе каква е нейната позиция и гледна точка по случая. На което той отвръща така: "Ама няма какво да разговарям. Утре я викам и очаквам нейната оставка. Какво ще разговарям с нея? Какво да ми обясни точно?".

На този фон позицията на самата Столина Добрева (чиято оставка се иска), споделена в отговор на запитване от "Гласове", ми се вижда изключително резонна и балансирана. Ето няколко извадки от нея:

"До момента от министерството никой не ме е потърсил, за да направи официално искане. Не съм разговаряла и с министъра."

"В случая става въпрос за доста тривиална законова процедура, която е изключително прозаична – преди малко повече от месец обявихме конкурс за работно място за преподаватели по 12 специалности. (Кандидатите за тях до момента са над 50 души. бел. авт. - бележка на "Гласове")

"Аз се чух с г-жа Такова и тя каза, че се интересува. Бях изненадана, защото от бившия директор Милка Митева знам, че тя неколкократно е била канена да преподава под някаква форма в училището и досега е отказвала.

Вчера тя дойде да подаде документите си, като отново се поинтересува трябва ли да минава през всички етапи на конкурса, които включват развиване на писмена тема, след това свирене или пеене и провеждане на урок със събеседване с комисията. Това е процедурата, по която всички преподаватели, които работят в училището, са преминали. Аз самата съм минала по същата процедура преди 25 години."

"Обясних, че няма как да направим така, че установеният ред, по който трябва да бъде проведена процедурата да бъде променен или да бъде прескочен или да заличим документално този конкурс. Това би подложило институцията под ударите на закона, а победителят в такъв конкурс ще бъде нелегитимен.

А това подкопава доверието. В момента, в който обясних това, г-жа Такова категорично отказа да си подаде документите и да участва в подобен конкурс.

"Като музикант и като човек по никакъв начин не подлагам на съмнение нейните качества. Напротив, изпитвам огромно уважение към нея и нейната биография и това, което прави чрез фондацията си за младите български певци. Но в случая става въпрос наистина за законова процедура, която няма как да променим или подминем, защото в тази специалност има и други кандидати, които са заявили желание за участие."

"Много се надявам все пак да намерим начин и общ език и нашите ученици да успеят да се докоснат до знанията и уменията на Дарина Такова. Провеждаме майсторски класове, имаме много лектори, преподаватели и професори от националната музикална академия."

В заключение:

1. Не зная какъв точно е бил тонът на разговора между г-жа Такова и г-жа Добрева и психологическата ситуация между двете, но принципно подкрепям мнението на г-жа Добрева, че когато има обявено щатно място и по него има обявена процедура, е въпрос на принципи, на чест за институцията и уважение към всички участници в конкурса тази процедура да бъде спазена.

2. В същото време смятам, че за световно утвърдени специалисти от калибъра на г-жа Такова трябва да има различна, улеснена процедура за кандидатстване.

(Мнение, което, струва ми се, и г-жа Добрева споделя.) Това обаче няма как да се случи в рамките на вече обявен конкурс с обявени правила.

3. Разрешаването на подобни въпроси изисква сериозна и зряла обществена дискусия и внимателно изслушване на всички гледни точки. Не съм сигурен, че мястото за тях е "Фейсбук" - той предразполага към емоционалности, голословие и хейт на абстрактна основа или по подразбиране, което изостря разговора, примитивизира го и го опошлява.

4. Въпреки всичко е добре, че този разговор изобщо се провежда - пък било то и в социалните мрежи. От подобен разговор отдавна има нужда и този случай (който очевидно има голям и незабавен обществен резонанс - което, освен всичко друго, е и свидетелство за наличие на наболели обществени проблеми в сектора) е добър повод за започването му.

5. Реакцията на министъра на културата в случая е необоснована, непрофесионална и популистка. Правилната държавническа реакция би била: "Очаквам г-жа Добрева утре сутрин, за да изслушам позицията й. Трябва да се намери специален подход към преподаватели от калибъра на Дарина Такова и начин те да бъдат привлечени за каузата на България. И аз като министър ще се погрижа това да се случи."

6. Един малко страничен коментар: като съпруг на диригент и преподавател в Музикалната академия съм до болка наясно какво представлява щатното място в подобна институция. Освен с творческа работа то е неизбежно свързано и с много административна работа, попълване на документи, списъци и учебни планове, срещи на катедрени съвети и какво ли още не.

Възможно е г-жа Такова да иска точно това, но се съмнявам. Мисля, че би предпочела ръцете й да са развързани и да разполага с времето си, за да прави изкуство. Поради което ми се струва, че някаква друга, нещатна форма на обвързване с институцията би й подхождала далеч повече.

7. Искрено се надявам всички замесени в тази история - и преди всичко министър Банов, Столина Добрева и самата Дарина Такова - да намерят порядъчен, достоен, красив и общественополезен начин да излязат от така създалата се ситуация.

Защото лично за себе си съм убеден, че в този казус и тримата преследват една и съща цел - добруването на българските ученици, повишаването на образователния им стандарт, отварянето на нови врати и прозорци за идващите поколения към едно по-успешно и по-достойно бъдеще.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Симпатизирам на жените и мъжете, които работят върху себе си - не само върху опаковката, но и върху душата, върху съзнанието си.“

Изабела Роселини, италианска актриса, родена на 18 юни преди 69 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?