ЕЛИЦА СИМЕОНОВА, "Свободна Европа"

Как най-престижните университети по изкуствата подбират кой да преподава на талантливите младежи? Този въпрос изникна около случая с оперната прима Дарина Такова, която се отказа да преподава в Националното музикално училище след спор с директорката.

Свободна Европа потърси с този въпрос Симеон Пиронков-младши – преподавател по дирижиране в Университета по музика и драматични изкуства във Виена – едно от най-престижните висши учебни заведения по изкуства в света.

„При нас преподават много известни имена“, каза диригентът в телефонно интервю. „Повечето кандидати също са световно признати имена. И единственият начин да се направи разлика, е да се мине по правилата на конкурса.“

Конкурсите за щатни преподавателски места се провеждат под контрола на цялата музикална общност в лицето на представители на различни университети, а не само на този, който търси преподавател. „Целта е да има максимална прозрачност и да няма съмнения за шуробаджанащина, както му казваме по български“, допълни Пиронков, който многократно е бил член на такива комисии.

Диригентът подчерта, че изискванията за водене на майсторски класове са по-различни и олекотени от административна гледна точка от тези за щатна длъжност. .

Изискванията

Изискванията за преподавателите в Университета по музика във Виена са много високи. Учебното заведение е създадено преди повече от два века и негови възпитаници са световно признати имена в музиката. Такива са и преподавателите.

Затова сред критериите за оценка с голяма тежест са дейността като човек на изкуството и опита на кандидата. Задължително условие е дипломата от консерватория. „Често големи изпълнители, които не са довършили образованието си, в един момент се връщат и изкарват диплома, защото тя им е нужна, за да преподават.“

Кандидатите трябва да изпълнят музикално произведение пред комисия.

Конкурсите за щатно място включват писмена част, която представлява изготвяне на концепция за курса на преподаване. „Целта е комисията, която провежда конкурса, да знае как възнамерява преподавателят да води часовете си и какви са идеите му за педагогическа дейност. Преподаването, както знаем, е много по-различна дейност от концертното изпълнение“, изтъкна Пиронков.

„Тези правила трябва да се спазват и не се правят изключения за никого“, допълни той. Именити изпълнители могат да бъдат поканени да се включат в конкурса. „Това обаче не им дава сигурност, че ще заемат позицията“, подчерта той.

Контролът

Конкурсите за преподаватели се провежда съгласувано между ректората на Университета и съответния факултет, който определя от какъв кадър има нужда и на какви критерии трябва да отговаря кандидатът.

Освен преподаватели в университета обаче, комисията по подбора включва и специалисти от други учебни заведения, изтъкна Пиронков. Целта е да се осигури контрола на музикалната общност над назначенията и да се гарантира пълна прозрачност на процеса.

„Ако в един конкурс за диригент (преподавател) участват 70 кандидати, те първо биват оценени от трима души, които са външни за университета, например преподаватели в други университети“, дава пример преподавателят. „Всеки от тях прави свой списък с фаворити на базата на задължителни критерии – дейност като човек на изкуството, опит и т.н. Всеки е задължен да аргументира своя избор. Тези списъци се изпращат на комисията по подбора, тя ги получава и на базата на тези препоръки взима своето окончателно решение кой да бъде поканен.“

„Задължително е комисията по подбора да включва представители освен на института, който търси преподавател, а и от още поне два института. Трябва да има и хора, външни на институцията. Има контролен елемент, който се простира не само в рамките на самата институция, но включва и други институции“, изтъква той.

Провеждането конкурсите се следи от Министерството на културата.

Симеон Пиронков подчерта, че има опит в провеждането на тези конкурси само в Университета по музика във Виена. Негови колеги в музикалните училища (които в Австрия не са със статут на гимназии, както Музикалното училище в България) споделят, че и там се следва този регламент, когато трябва да се назначи преподавател на щатно място.

Той напомни, че български изпълнители се съревновават успешно на световната сцена като минават по всички правила на конкурсите. „Наскоро се проведе конкурс за преподавател по цигулка, на който се явиха световноизвестни имена. Между тях беше и Албена Данаилова от България, която издържа конкурса в съревнование с концертмайстори на световноизвестни оркестри“, каза той.

 

"Ако имахме само морални мисли, какво биха правили бедните духовници?"

 Знаменитите цитати на Маги Смит като аристократката от имението Даунтън

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Онзи, който се смее (ревю)

 

 Да спечелиш доверието на читателя съвсем не е лесно. После можеш да му обуеш кънките и да го поведеш из стария щетъл...

Между традиция и новаторство 

 

„Травиата“ между традицията на Верди и новаторството на оперната звезда Надин Сиера

Как се възпитава една война във филма „Господин Никой срещу Путин“ (ревю)

 

Киното отдавна изостави героичния холивудски образ на спасителя и се влюби в обикновения, дори на пръв поглед леко несръчен човек, който се изправя срещу всемогъщата система, решена да прегази индивида.