Премиерата на „Тристан и Изолда” на Рихард Вагнер (1813-1883) в Софийската опера ще е на 26 февруари, четвъртък, от 18 ч., съобщи сайтът й.

Мартин Илиев и Петер Свенсон ще се редуват в ролята на Тристан. Цветана Бандаловска, Мариана Цветкова и Радостина Николаева ще изпълняват партията на Изолда. Режисьор е Пламен Карталов, който от няколко години се опитва да прави миникопие на фестивала на Вагнер в Байройт, разчитайки и на чуждестранна публика.

„Нямаше да оцелея през младостта си без музиката на Вагнер. Не можех без Вагнер. От мига, в който се появи клавирна обработка на „Тристан”, аз бях вече вагнерианец. И до днес търся произведение с такова опасно очарование като „Тристан”, със същата зловеща и сладка безконечност; диря го из всички изкуства – напразно. Всички чудеса на Леонардо да Винчи губят магията си при първите звуци на „Тристан”. Това произведение е безспорно non plus ultra на Вагнер. Светът е беден за оногова, който не е страдал достатъчно, за да изпита това „блаженство на ада“ — тук е позволено, дори необходимо да употребя една мистична формула”, казва за композитора Фридрих Ницше.

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...