Премиерата на „Тристан и Изолда” на Рихард Вагнер (1813-1883) в Софийската опера ще е на 26 февруари, четвъртък, от 18 ч., съобщи сайтът й.

Мартин Илиев и Петер Свенсон ще се редуват в ролята на Тристан. Цветана Бандаловска, Мариана Цветкова и Радостина Николаева ще изпълняват партията на Изолда. Режисьор е Пламен Карталов, който от няколко години се опитва да прави миникопие на фестивала на Вагнер в Байройт, разчитайки и на чуждестранна публика.

„Нямаше да оцелея през младостта си без музиката на Вагнер. Не можех без Вагнер. От мига, в който се появи клавирна обработка на „Тристан”, аз бях вече вагнерианец. И до днес търся произведение с такова опасно очарование като „Тристан”, със същата зловеща и сладка безконечност; диря го из всички изкуства – напразно. Всички чудеса на Леонардо да Винчи губят магията си при първите звуци на „Тристан”. Това произведение е безспорно non plus ultra на Вагнер. Светът е беден за оногова, който не е страдал достатъчно, за да изпита това „блаженство на ада“ — тук е позволено, дори необходимо да употребя една мистична формула”, казва за композитора Фридрих Ницше.

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Съвременното изкуство е подобно на жените - няма да получите от него удоволствие, ако се опитате да го разберете.“

Фреди Меркюри, рок музикант, роден на 5 септември преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си